Решение № 1213 от 04.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8129/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Марица, чрез юрк. В. Колева като процесуален представител, против решение № 5525 от 19.06.2025г., постановено по адм. дело № 527/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се решаващите изводи на съда за неясен предмет на процесната заповед с твърдения за надлежно индивидуализиран от органа незаконен строеж в хипотезата на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ, който подлежи на премахване. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и за произнасяне по съществото на спора за отхвърляне на предявената жалба. Претендират се деловодни разноски, вкл. за юрисконсултско възнаграждение. Ответниците – Б. Л. Б., М. И. Т. и Й. З. Т., чрез пълномощника си адв. И. Соколчев, представят писмен отговор със становище за неоснователност на касационната жалба като считат оспореното решение за обосновано и правилно. Искат присъждане на разноски съгласно приложен списък. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд – Пловдив е отменил заповед № Рд-09-277/21.02.2024 г. на кмета на община Марица, с която на основание чл.225а, ал.1 вр. с чл.225, ал.2, т.2 от Закона за устройство на територията, е наредено на Б. Л. Б., М. И. Т. и Й. З. Т. като извършители, да премахнат незаконен строеж: "жилищна сграда с идентификатори [номера], находящ се в [ПИ], съставляващ УПИ ХV-380 и [ПИ], съставляващ УПИ ІІІ-380, кв.28 по КК и по плана на [населено място], община Марица, разположен в северната част на [имот номер] по цялата дължина на уличната регулационна линия със застроена площ 74 кв.м. и част от нея - 17 кв.м. попадащ в северозападната част на [имот номер]. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, но при неспазване на установената форма съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК. Излага съображения за неяснота на волеизявлението на органа поради липса на точна индивидуализация на подлежащия на премахване строеж, което възпрепятства преценката за незаконност на основанието по чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ, с което е допуснато противоречие и с материалния закон. Обосновава извод за процесуална незаконосъобразност на оспорената заповед, поради което отменя същата на основание чл. 146, т. 2 и т. 3 АПК. Решението, предмет на настоящата касационна проверка, е валидно, допустимо и правилно. Релевантните за спора обстоятелства са установени от съда след анализ на приетите по делото доказателства. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. Направените фактически констатации се подкрепят от събраните писмени доказателства и въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Наведените в касационната жалба оплаквания в обратен смисъл са неоснователни. Противно на поддържаното от касатора, настоящият касационен състав счита за правилен извода на административния съд за наличие на порок във формата на административния акт и за допуснати при издаването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които водят и до противоречие с материалния закон. Според констативния акт и мотивите на оспорената заповед е видно, че констатираното строителство представлява жилищна сграда, нанесена с два идентификатора в КК, която е разположена в два поземлени имота, съотв. в [ПИ] с площ от 74 кв.м. и в [ПИ] с площ от 17 кв.м., като сградата е масивна с бетонови основи; със стоманобетонови плочи, греди и колони; с тухлени стени и двускатен покрив, а постройката е с размери 17,00м/5,40м. с различна височина. От заключението на съдебно-техническата експертиза /основно и допълнително/, както и от поясненията на вещото лице в съдебно заседание, се установява, че в случая е налице един строеж (едно конструктивно тяло с обща стоманобетонова конструкция), който попада в посочените два имота, като сградата с [идентификатор], която е разположена на уличнорегулационната линия, е пристройка и надстройка на стара съществуваща жилищна сграда, означена като „мж“ в кадастралната основа на регулационния план, одобрен със заповед № 325/01.04.1987г. Според експерта, в неустановени времеви периоди, нанесената на плана сграда, е пристроявана - на север, извън контура й откъм улицата, на запад и на изток, и е надстроявана с един, съотв. с два етажа. Констатациите на вещото лице са, че съществуващата жилищна сграда в УПИ ХV-380, която е предмет на процесната заповед, включва едноетажната масивна сграда, елемент от плана от 1987г. Следователно от събраните по делото доказателства в това число и от заключението на СТЕ, се установява, че описаният строеж в заповедта и в съставения констативен протокол не е идентичен с установения на място от вещото лице. Тези данни обосновават и извода, че процесният незаконен строеж не е индивидуализиран в достатъчна степен, с което е нарушено изискването за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК, както правилно е приел първоинстанционният съд. От административния орган е наредено премахването на жилищна сграда с идентификатори [номера] като незаконно построена, без да се направи разграничение между частите на строежа, а именно: частта на старата съществуваща жилищна сграда, нанесена на одобрения план, и частта на извършеното пристрояване и надстрояване без конкретизация на обема и параметрите на същото. Горното несъответствие между обстоятелствата в мотивите на заповедта и действителните факти, сочи на неясен предмет на премахване, който порок на акта води до невъзможност да се провери дали е налице хипотезата на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ. Извършването на преценката за законност на един обект изисква яснота на параметрите на установеното строителство, като точното му индивидуализиране е от значение и за разграничаване от другите строежи в имота. В случая, ако описаната жилищна сграда се премахне изцяло би се стигнало до засягане и на части от строеж, за които не е установено, че е незаконен /старата жилищна сграда, нанесена на плана от 1987г./. В производството по чл. 225а във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ административният орган следва освен липсата на строителни книжа да установи вида, разположението и точните параметри на проверявания обект, които са относими към неговата индивидуализация. Липсата на съответствие между съществуващия на място строеж и незаконния строеж по заповедта сочи на неясен предмет като порок във формата на административния акт и води до невъзможност за определяне обхвата на премахване, което е от съществено значение за изпълнението на заповедта. Това препятства и извършването от страна на съда на преценката относно спазването на относимите материалноправни разпоредби, вкл. на принципа на съразмерност, регламентиран в чл. 6, ал. 2 АПК. Предвид основанието за незаконосъобразност на процесната заповед, не следва да се обсъждат наведените в касационната жалба оплаквания за липса на строителни книжа, относими към приложеното основание за незаконност на строежа по чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ. С оглед на изложеното изводът за процесуална незаконосъобразност на оспорената заповед е правилен. Не са налице сочените касационни основания за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да се остави в сила. Съобразно изхода по делото, касаторът няма право на разноски, а в полза на ответниците по касация съдът присъжда разноски за адвокатско възнаграждение в доказания размер от 1200,00лв., равняващи се на 613,55 евро, платими от община Марица. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, Върховният административен съд, състав на второ отделение,