Определение № 4951 от 08.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4050/2026 г.

Производството е по реда на чл. 176а, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Х. Я. Н., [ЕГН], от гр. Варна, чрез адв. А. Атанасов, ВАК, срещу Определение № 1262 от 02.02.2026 г., постановено по адм. д. № 2841/ 2025 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е оставена без разглеждане молбата ѝ за допълване на Определение № 32 от 05.01.2026 г. по същото дело в частта за разноските. Частният жалбоподател моли Определението да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго по същество, с което Определение № 32 по адм. д. № 2841/ 2025 г. по описа на Административен съд - Варна да бъде допълнено в частта за разноските съобразно представения договор за правна помощ и списъка за разноските към него. Частната жалба първоначално е подадена от Х. Н. и Е. Н., но след уточнителна молба на процесуалния им представител, частната жалба на Е. Н. е оставена без разглеждане, с оглед на което предмет на разглеждане пред настоящия състав е само частната жалба на Х. Я. Н.. В срока по чл. 176а, ал. 2 от АПК, ответната страна, Кмет на Община Варна, чрез главен юрисконсулт З. Патаре, депозира писмен отговор (макар с непрецизно отразяване на подателя) по частната жалба със становище за нейната неоснователност. Частната жалба е подадена в срока по чл. 176а, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която обжалваният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. С обжалваното определение Административен съд - Варна в производство по 176а от АПК е оставил без разглеждане молбата на Х. Н. (и Е. Н.) за допълване на Определение № 32 от 05.01.2026 г. по същото дело в частта за разноските, с което определение делото е прекратено поради отпадане на правния интерес от оспорване, тъй като в хода на съдебното производство исканата услуга, за извършването на която е бил формиран мълчалив отказ на Кмета на Община Варна, е била предоставена. Производството пред Административен съд - Варна е било образувано по жалба, подадена от Х. Н. и Е. Н., двете от гр. Варна, чрез адв. А. Атанасов, ВАК, срещу мълчалив отказ на Кмета на Община Варна за заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка по Заявление с вх. № АУ117058ВН от 21.10.2025 година. След подаване на 25.11.2025 г. на жалбата до съда, на 30.12.2025 г. е издадено Удостоверение рег. № АУ117058ВН-010ВН/ 29.12.2025г. от Кмета на община Варна, по подаденото от жалбоподателите заявление, с което искането им е удовлетворено. С оглед на това, на основание чл. 154, т. 4 от АПК, с Определение № 32/ 05.01.2026 г. съдът е оставил без разглеждане жалбата срещу мълчаливия отказ на Кмета на Община Варна по Заявление с вх. № АУ117058ВН от 21.10.2025 г. и е прекратил производството по адм. д. № 2841/ 2025 г. по описа на Административен съд – Варна. Със същото определение съдът се е произнесъл по искането, отправено в жалбата, за присъждане на разноски, като в прекратителното определение е изложил доводи, че намира за основателно своевременно направеното и доказано по размер и основание искане за присъждане на разноски в размер на 5.11 евро/10.00 лв. (държавна такса), за което са представени доказателства от жалбоподателката Х. Н.. По отношение на процесуалното представителство е посочил, че е ангажирано само пълномощно, не е представен договор, от който да се установява уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение, нито е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК. С вх. № 405/ 09.01.2026 г. е постъпила молба от адв. Атанасов, съдържаща искане по чл. 176а АПК за допълване на прекратителното определение в частта на разноските, с представен към нея договор за правна защита и съдействие и списък на разноските. Процесуалният представител на жалбоподателите и молители в производството по чл. 176а АПК е посочил, че прекратителното определение е постановено в закрито заседание, а нито те, нито процесуалният им представител са били уведомявани за движение по делото, поради което не са имали възможност да направят доказателствени искания или да представят доказателства, в това число за извършени разходи. Настоял е, че искането за присъждане на разноски е направено още с жалбата, но е нямало как да знаят преди постановяване на определението за това развитие на процеса и да представят доказателства за заплатен адвокатски хонорар. В заключение е изложил, че с прекратяване на делото в закрито заседание не се преклудира правото да се претендират разноски, както и да се представят доказателства за извършването им, с оглед на което е поискал допълване със сумата от 1000.00 лв. (511.29 евро) за адвокатско възнаграждение. Съдът е възприел молбата по чл. 176а АПК за искане за изменение на Определение № 32/ 05.01.2026 г., в частта на разноските, а не за неговото допълване в тази част, като е изложил, че допълване на съдебен акт се претендира, когато в него липсва произнасяне по цялото искане, а не, когато има изрично произнасяне, което не удовлетворява страната. Указал е, че във втория случай, пътят на защита е чрез отправяне на искане за изменение, чрез претендиране на по-висок размер, каквото според него е сторено в конкретния случай. При горния извод, съдът се е позовал на указанията в т. 2 и т. 9 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, че представянето на списък по чл. 80 ГПК е предпоставка за надлежно упражняване на правото по отношение на разноските, присъдени на страната, инициирала производството по изменение, съответно че списък на разноските следва да бъде представен от страната най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, като в противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Счел е, че задължението на жалбоподателя да представи доказателства за процесуално представителство е регламентирано в разпоредбата на чл. 151, т. 2 от АПК и възниква още с подаване на жалбата, когато това е сторено от упълномощен представител, както е и в настоящия случай. Посочил е, че адв. Атанасов не е бил упълномощен в период след подаване на жалбата, а я е подписал към датата на депозирането ѝ пред административния орган, представил е пълномощно за това, но без договор за правна защита и съдействие и списък на разноските. Развил е съображения, че не е имало пречка, в случай, че договорът за правна защита и съдействие действително е бил сключен на 10.12.2025 г., същият да бъде представен непосредствено след това или в периода до прекратяване на делото на 05.01.2026 г., ведно със списъка по чл. 80 от ГПК. Счел е представянето му след прекратяване на делото, когато на страната е съобщен правният резултат от делото, като злоупотреба с право. При тези мотиви е оставил молбата без разглеждане. Обжалваното определението е валидно и допустимо, но неправилно. Молбата по чл. 176а АПК е подадена от надлежна страна, в указания в закона срок, поради което е допустима. Като е приел обратното, съдът е постановил определение в противоречие с разписаните в чл. 176а АПК условия. На следващо място, молбата е не само допустима, но и частично основателна. Постановяването на акта, чието издаване административният орган първоначално е отказал мълчаливо, след подаване на жалбата до съда, следва да се приравни по правни последици на оттеглянето на административния акт по смисъла на чл. 143, ал. 2 от АПК по аргумент от разпоредбата на чл. 156, ал. 1, втора хипотеза от АПК, която гласи: „... или да издаде акта, чието издаване е отказал". Макар мотивите за прекратяване на производството по делото да се свеждат до отпаднал в хода на съдебното производство правен интерес от обжалване, следва да се изследват първопричините за отпадането му, а това е издаване на акта, по заявлението за издаване на който е формиран обжалваният мълчалив отказ на административния орган - т.е. първопричината за отпадане на правния интерес от обжалване се състои в оттеглянето на административния акт, на който е приравнен по силата на установената в чл. 58, ал. 1 правна фикция мълчаливият отказ. Издаването на акта се е случило повече от месец след подаване на жалбата. Не може да бъде споделен доводът на Административен съд - Варна, обосноваващ неприсъждане на съдебни разноски поради липсата на доказателства за размера на адвокатското възнаграждение, за което е направено искане още с жалбата. Съгласно т. 11 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. Съдът не е изпратил на жалбоподателите молбата от 30.12.2025 г., придружаваща административната преписка, съдържаща доказателства за извършената услуга, както и искане за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на делото поради отпаднал интерес, вкл. възражение за прекомерност на претендирано адвокатско възнаграждение с оглед предмета на спора и липсата на фактическа и правна сложност по делото, за да изразят становище по нея, а директно на 05.01.2026 г. е прекратил производството по делото поради отпаднал интерес, поради което срокът за заявяване на претенцията за разноски не е изтекъл за жалбоподателката. С оглед на това съдът дължи произнасяне по основателността на тази претенция. Допустимостта на искането не може да бъде отречена поради обстоятелството, че доказателствата за реалното им плащане са представени едва с молбата по чл. 176а АПК. В случая жалбоподателите са имали оправданото правно очакване да бъде проведено съдебно заседание, на което да представят доказателства за претенцията за разноски. Както беше казано по – горе, на същите не е съобщена молбата на ответника от 30.12.2025 г. с искане за прекратяване на делото, поради което първата възможност за тях, респ. за частната жалбоподателка, да докажат претенцията си за разноски е с молбата по чл. 176а АПК и това не сочи на злоупотреба с право. С оглед изложеното, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е обсъдил доказателствата, представени в производството по чл. 176а АПК, а е оставил молбата без разглеждане. Искането за разноски и представянето на доказателства за тях е заявено своевременно, поради което съдът не се е произнесъл по цялото искане и дължи произнасяне чрез допълване на прекратителното определение. Не се касае за изменение, а за допълване, още повече, че в определението, чието допълване се иска, не се съдържа отхвърлителен диспозитив за претендирано адвокатско възнаграждение. Настоящият състав на ВАС, Трето отделение, обаче намира за основателно съдържащото се в молбата от 30.12.2025 г. възражение на ответника, чрез процесуалния му представител, за прекомерност на претенцията за адвокатски хонорар, с оглед на което приема молбата за допълване за частично основателна. По делото не е осъществено нито едно открито съдебно заседание, съответно не се дължи възнаграждение за процесуално представителство, с оглед на което за реално осъществената защита на Х. Я. Н. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на минимума по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Наредбата), а именно: в размер на 383.47 евро, съставляващи равностойността на 750.00 лв., на основание чл. 9, ал. 1, във връзка с чл. 8, ал. 3 от Наредбата. Обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, в която е оставено без разглеждане искането за допълване на Определение № 32 от 05.01.2026 г. по адм. дело 2841/ 25 г. по описа на Административен съд – Варна в частта за разноските, като вместо него следва да бъде постановено друго по съществото на искането, с което да бъде допълнено Определение № 32 от 05.01.2026 г. по адм. дело 2841/ 25 г. по описа на Административен съд – Варна в частта за разноските, като бъде осъдена на основание чл. 143, ал. 2 от АПК Община Варна да заплати на Х. Я. Н. сторените от нея съдебни разноски в съдебното производство в размер на 383.47 евро/ 750.00 лв. (триста осемдесет и три евро и четиридесет и седем цента/ седемстотин и петдесет лева) за адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 176а, ал. 1 и ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,