Определение № 110 от 27.03.2015 г. на ВКС по д. № 6780/2014 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Постъпила е молба от А. Б. – ответник по недопуснатата до разглеждане с определение по чл.288 ГПК касационна жалба, за допълване на определението с присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение, поискани с отговора на касационната жалба и удостоверени с приложения договор за правна помощ. Ответникът по молбата [община] я оспорва като неоснователна поради неустановеност на извършването на разноски от страна на ищцата за касационното производство; евентуално прави възражение за прекомерността им, поради разглеждането на делото само в закрито заседание по чл.288 ГПК. Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК, допустима е и частично основателна. Разноските са поискани с отговора на касационната жалба / препис от който не се изпраща на касатора/ и удостоверени с приложения към отговора договор за правна помощ, в размер на 800 лв. за адв. възнаграждение. Непредставянето на списък за разноските по чл.80 ГПК не е пречка за присъждането им – ТР №6/13 г. ОСГТК. ВКС намира възражението на касатора за прекомерност на адв.възнаграждение, с оглед фактическата и правна сложност на делото и приключването му пред касационната инстанция с определение по чл.288 ГПК, за основателно. Затова на молителката следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., съгласно размера по чл.9 от Наредба №1/04 г. на ВАдвС. Поради изложеното на осн. чл.78, ал.1 и 5 и по реда на чл.248 ГПК, ВКС на РБ, трето г.о.