Определение № 533 от 04.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2039/2014 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 вр. чл. 274 ал.1 т.1 от ГПК,образувано по частна жалба М. Г. Ц. чрез адв. Г. Ц. срещу определение № 55 от 11.02.2014г по в гр.д. № 1/2014г на Окръжен съд Монтана, като недопустима е оставена без разглеждане въззивната жалба на настоящата жалбоподателка Изтъкнато е, че не е допустимо да се обжалват мотиви в решението, с които искане на страната в бракоразводния процес по чл. 57 ал.2 СК не е било разгледано .Страната е обжалвала решението в тази част, в която липсва произнасяне. В жалбата се изтъква незаконосъобразност на определението. Производството е по брачен иск ,по чл. 49 ал.1 СК. Жалбоподателката е била за запазване на брака. Спорът за ползването на семейното жилище е основен спор и претенцията по чл. 57 ал.2 СК не е преюдициална, тя е част от него И. не е свързано с процесуален срок и нормата е императивна. Ч астната жалба е по същество неоснователна. Окръжен съд е бил сезиран с една недопустима въззивна жалба срещу първоинстанционното решение и същата правилно е оставена без раглеждане,тъй като предмет на частично обжалване е едно непроизнесено, а не отхвърлено по същество искане на страната. Не е налице ,съответно на първа инстанция не е бил постановен и акт с преграждащ за производството в тази част характер, т.е по искане с правно основание чл.57 ал.2 СК съдът да упражни компетентност при администриране на спорните граждански правоотношения във връзка с наема, при предоставено за ползване семейно жилище след развода. В. съд обаче е следвало съобрази ,че въпреки неправилно посоченият от страната ред чрез обжалване, в срок се иска допълване на решението, следвало е да даде указания на първоинстанционния съд да се произнесе по реда на чл. 250 ГПК, с акт, който ще подлежи на инстанционен контрол, съответно оплакванията на настоящата жалбоподателка ще могат да бъдат обсъдени по същество. Неправилно в тази връзка въззивният съд се е ограничил единствено до проверката дали в решението са произнесени изчерпателно този кръг въпроси, които следва да се разрешат служебно при развод. Съдилищата следва да имат предвид ,че дори искането по чл 57 ал.2 СК да е заявено след изтичането на преклузивни процесуални срокове е ако на това основание същото не се приема за разглеждане в рамките на бракоразводното дело, то съставлява молба по смисъла на чл.2 ГПК и съдът дължи на страната становище, включитело ако следва тя да се разгледа в отделен процес, или по друг съдопроизводствен ред. По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІІІ г.о,