Определение № 1577 от 23.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 124/2025 г.

Производството е по чл. 248 от ГПК. Г. П. М. чрез адвокат Е. Г. е подал на 28.03.2025 г. молба, в която е посочил, че с отговора на молбата за отмяна на влязло в сила решение, депозиран от него на основание чл. 306, ал. 3 от ГПК, е поискал присъждане на разноски, които е направил във връзка с отговора. Сочи, че бил представил списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за реалното им извършване. С определението по настоящето дело съдът не бил се произнесъл по така формулираното искане за присъждане разноски. Моли да се постанови определение, с което да се допълни определението за прекратяване на производството по делото и се присъдят направените от него разноски. М. С. Н. чрез адв. В. Т. оспорва искането за допълване на постановеното определение. Счита, че няма данни за представен списък с разноски и поради това съдът не следвало да присъжда разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение. Иска да се остави без уважение искането. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С определение № 877 от 18.03.2025 г. по настоящето дело е оставено без разглеждане искането на М. С. Н. за отмяна на влязлото в сила решение № 40 от 01.07.2021 г. по гр.д. 153/21 г. Апелативен съд – В. и е прекратено производството по делото. Молбата, подадена на 28.03.2025 г. е допустима, подадена в предвидения в чл. 248 от ГПК срок. Настоящият съдебен състав констатира, че не се е произнесъл по формулираното в отговора, депозиран на основание чл. 306, ал. 3 от ГПК, искане на молителя за присъждане на направените разноски. Видно от приложения към отговора, депозиран на основание чл. 306, ал. 3, изр. 2 от ГПК, списък по чл. 80 от ГПК е посочено, че са извършени разноски от 1 500 лв, представляващи адвокатско възнаграждение. От договор за правна защита и съдействие, сключен между Г. М. и адв. Е. Г. се установява, че е договорено възнаграждение от 1 500 лв и то се явява и разписка за заплащането на посочената сума. Настоящият съдебен състав намира, че искането за допълване на определението, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на молбата за отмяна, е основателно. С оглед разясненията в т. 8 от Тълкувателно решение 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. 6/12 г. на ОСГТК на ВКС, когато съдът е пропуснал да се произнесе по валидно заявеното искане за присъждане на разноски, искането не се преклудира от непредставения списък по чл. 80 от ГПК. Непредставянето на списък на разноските не е предпоставка за разглеждане на искането и за присъждане на направените по делото разноски. В конкретния случай ответникът по молбата депозирал списък по чл. 80 от ГПК, в който са посочени извършените разноски. По изложените съображения, възражението на М. Н. за недопустимост на искането за допълване на определението в частта за разноските, е неоснователно. Искането е формулирано в отговора съгласно чл. 306, ал. 3, изр. 2 от ГПК и е свързано както с разглеждане на молбата за отмяна по същество, така и при прекратяване на производството по делото. Ответникът по искането има право на разноски и при прекратяване на производството по делото. Ето защо искането е основателно и следва да се присъдят разноски. Доказано е извършването на разноски в размер на 1500 лв. Видно от представения договор за правна защита и съдействие е договорена и заплатена сумата от 1500 лв, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в производство по отмяна на влязло в сила решение. Изрично е посочено, че договорът представлява и разписка, удостоверяваща получаването на посочената сума от адв. Г.. По отношение на направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ответника Н., на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, настоящият състав намира същото за неоснователно. Преценката, която извърши съда, в случая е с оглед правната и фактическа сложност на делото, като тази преценка включва и преценка на защитавания материален интерес. В случая заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно. За да направи този извод, настоящият съдебен състав съобрази както цената на исковете, които са били разгледани с решението, чиято отмяна се иска, така и правната и фактическа сложност на делото, свързана със защита на авторски права върху фотоизображения. Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България