Определение № 107 от 22.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4103/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба от адв.П. И. Ш., като пълномощник на ищеца В. Г. А., срещу решение №606 от 07.06.2021год. на Софийския апелативен съд, постановено по гр.дело №2255/2020год. в частта, имаща характер на определение, постановено по чл.248, ал.1 ГПК, с която е оставена без уважение молбата за изменение на въззивното решение, досежно разноските за възнаграждение по чл.38 ЗА за процесуално представителство пред въззивна инстанция. Жалбоподателят поддържа, че атакуваното определение е неправилно като несъобразено с нормата на чл. 78, ал. 3 ГПК, поради което моли да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново определение, с което молбата с правно основание чл. 248 ГПК да бъде уважена, като се присъди адвокатско възнаграждение за изготвяне на писмен отговор срещу въззивната жалба на Прокуратурата на РБ и процесуално представителство по същата пред САС, осъществено по чл.38 ЗА. Ответникът по частната жалба –Прокуратурата на РБългария не е подал писмен отговор по делото. Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. За да остави без уважение молбата на адв. Ш. с правно основание чл.248 ГПК, в частта за изменение на въззивното решение, досежно разноските за възнаграждение за процесуално представителство пред въззивна инстанция, решаващият съд, в обжалваното определение, е приел, че пред въззивния съд са подадени въззивни жалби и от двете страни, но след като първоинстанционното решение е потвърдено, макар и частично, направените от страните разноски не се възлагат върху другата страна, а остават за тяхна сметка. Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на В. Г. А. срещу Прокуратурата на РБ, с която е предявен осъдителен иск за сумата от 30 000лв., обезщетение за неимуществени вреди. Първоинстанционният съд СГС е уважил иска частично, като е присъдил обезщетение в размер на 20 000лв. И двете страни са обжалвали решението, като с въззивната жалба на Прокуратурата е обжалвано първоинстанционното решение в уважената част. Постъпили са писмен отговор по въззивната жалба на Прокуратурата и насрещна въззивна жалба против решението в отхвърлителната му част, подадени от ищеца чрез адв. Ш.. Последният е осъществявал безплатна правна помощ по чл.38, ал.1,т.2 ЗА. Пред въззивния съд своевременно е направено искане за присъждане на разноски и е приложен списък на разноските. Въззъвният съд е отменил частично първоинстанционното решение, в частта, в която Прокуратурата е осъдена да заплати на В. Г. А. сумата над 10 000лв. до уважения размер от 20 000лв.-обезщетение за неимуществени вреди и е отхвърлил предявения иск за тази сума, както и е потвърдил първоинстанционното решение в останалага обжалвана част, както по отношение на иска за заплащане на обезщетение на неимуществени вреди за сумата от 10 000лв., така и в отхвърлителната част за разликата до пълния претендиран размер. В случая не е уважена въззивната жалба на ищеца и частично е уважена/респективно е отхвърлена частично/ въззивната жалба на ответната страна. Съдът е отменил и решението в частта, за дължимото възнаграждение за първа инстанция в полза на адв. Ш., осъществил безплатна правна помощ в полза на ищеца за разликата над 477лв.-дължими за първа инстанция с оглед на уважената част от предявения иск. С молба от 26.04.2021од. адв. Ш. е поискал от въззивния състав да постанови определение, с което да му се присъди адвокатско възнаграждение, за изготвяне на писмен отговор на въззивната жалба на Прокуратурата и за представителство по нея пред въззивния съд, за което е имало искане във въззивното производство и е приложен списък на разноските. С обжалваното определение САС оставил без уважение молбата с правно основание чл. 248 ГПК за присъждане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция. С определение по чл.288 ГПК, постановено по гр.дело №4104/2021год. на ВКС, ІІІ ГО не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, поради което са налице предпоставките за произнасяне по същество на подадената частна жалба. Съгласно чл.10, ал.3, изр.2 ЗОДОВ съдът осъжда ответника по иск по ЗОДОВ да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. В случая при частично уважен иск по чл.2 ЗОДОВ, предявен срещу Прокуратурата на РБ, когато ищецът е представляван от адвокат, осъществил безплатна правна помощ при условията на чл.38, ал.1,т.2 ЗА, каквато е осъществил адв. Ш., на същия се дължи възнагражение, определено от съда по реда на Наредба №1 от 09.07.2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/ в съотношение с уважената част от иска. За първоинстанционното производство при цена на предявения иск от 30 000лв., минималното адвокатско възнаграждение с оглед на чл.7, ал.2, т.4 НМРАВ е от 1430лв. и при уважената част от иска за 10 000лв. в съотношението между уважена част и цена на иска- 1/3 дължимото възнаграждение е от 477лв. При подадените две въззивни жалби и обжалване на първоинстанционното решение изцяло и пренасяне на спора пред въззивна инстанция за същия материален интерес- 30 000лв. за адвоката, оказал безплатна правна помощ на ищеца пред въззивна инстанция следва да бъде определено възнаграждение в съотношение на уважената част от иска/съответно отхвърлената част от въззивната жалба на Прокуратурата и неуважаване на въззивната жалба на ищеца/ съобразно цената на предявения иск и която е в съотношение- 1/3 или дължимото възнаграждение за въззивна инстанция се явява в размер на 477лв. Поради което на основание чл.10, ал.3, изр.2 ЗОДОВ на адвокат Ш., осъществил безплатна правна помощ в полза на ищеца и за въззивна инстанция с подаване на писмен отговор на въззивната жалба и процесуално представителство за едно съдебно заседание по делото следва да се присъдят разноски в посочения размер. Поради гореизложеното, неправилно САС е отказал да допълни решението си в частта за разноските/ след като няма произнасяне по искането в мотивите и диспозитива на решението/ като определи възнаграждение на адв. Ш. за въззивна инстанция на основание чл.38, ал.2 ЗА. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което молбата с правно основание чл. 248 ГПК да бъде уважена в горепосочения смисъл. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение,