Определение № 441 от 16.10.2025 г. на ВКС по н. д. № 155/2025 г.

Постъпило е предложение от представител на Върховна прокуратура, по реда на чл.414, ал.1,т.1 НПК, за допускане на тълкуване на постановеното касационно решение по настоящето дело. Поставени са за тълкуване въпросите относно изпълнение на наказанието, наложено на осъдения М. В. Й. и по-точно- времетраенето на определената по реда на чл.67, ал.3 НК пробационна мярка по чл.42а, ал.2,т.6 НК „безвъзмезден труд в полза на обществото“. След като се запозна с предложението, съдебният състав констатира следното: С решение № 241 от 21.05.2025г, по нд 155/2025г. на Върховния касационен съд, второ отделение, е оставено в сила решение № 3 от 07.01.2025 г. по ВНОХД № 1534/2024г. по описа на Апелативен съд – София, с което е изменена първоинстанционната присъда в частта относно наложеното на М. Й. наказание. Същото е намалено на три години „лишаване от свобода“, на основание чл.66 НК изтърпяването му е отложено за срок от пет години в рамките, на които на основание чл.67, ал.3 НК е постановено да се изпълнява пробационна мярка „безвъзмезден труд в полза на обществото“. Настоящият касационен състав счита, че предложението на представителя на Върховна прокуратура за тълкуване на касационното решение следва да се остави без разглеждане, доколкото не са налице предпоставките за произнасяне на съда по реда на чл. 414, ал. 1, т. 1 НПК, поради липса на предмет на исканото тълкуване. По пътя на тълкуването се отстраняват затруднения или съмнения, произтичащи от съдържанието на съдебния акт, а не се правят допълнения към него. За това и решение за тълкуване, с което се допълва фактически решението в частта относно конкретните часове на пробационната мярка по чл.42а, ал.3,т.3 НК- „безвъзмезден труд в полза на обществото“, които следва да се изработят годишно, е процесуално недопустимо. Действително, пробационната мярка „безвъзмезден труд в полза на обществото“, наложена от въззивната инстанция на основание чл.67,ал.3 НК не е с определена часова ежегодна продължителност през периода на изпитателния срок. Но касационната инстанция не може да запълни в рамките на производство по чл.414, ал.1 НПК празнотата в решението на втората инстанция. Предприемайки действия по фактическото допълване на проверявания акт, в искания от прокурора смисъл – определяне за първи път на часовете безвъзмезден труд в полза на обществото, които трябва да се изработят годишно, съдът би осъществил недопустима от процесуална гледна точка намеса в смисъла на съдебното решение и подмяна волята на предходната инстанция, което би довело и до утежняване положението на осъдения, пренебрегвайки забраната за reformation in pejus. Следва да се има предвид, че производството пред касационната инстанция е било образувано по жалба на частните обвинители, изразили недоволство от размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“ и приложението на чл.66 НК, без да е имало искане за коригиране произнасянето на въззивния съд по чл.67, ал.3 НК. Не е бил подаден и протест от представителя на прокуратурата със съответно възражение. По изложените съображения, касационният съд счита, че предложението на представителя на Върховна прокуратура, направено по реда на чл.414, ал.1,т.1 НПК следва да се остави без разглеждане. Предвид това, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение