Определение № 703 от 13.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 50235/2016 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 1670/24.07.2015 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 4359/2014, с което е потвърдено решение № 991/27.06.2014 на Софийския градски съд по гр. д. № 6514/2013, с което е уважен предявеният иск по чл. 99, вр. с чл. 92 ЗЗД за заплащане на сумата от 48.000,00 лева, представляваща неустойка по договор за продажба на електрическа енергия. Недоволен от решението е касаторът [фирма], представляван от юрисконсулт С. Р., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по правните въпроси за размера на обезщетението за период по-дълъг от 30 дни – максималният период, за който се дължи неустойка съгласно разпоредбата на чл. 30 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч. Е. Б.“ и за доказателствената тежест за търпените вреди след този срок; дължи ли се неустойка за период, след като кредиторът също е станал неизправен или относим е само момента на възникване на задължението, т.е. изключва ли неизправността на кредитора (лицето претендиращо неустойка) правото на неустойка; дължи ли се неустойка съгласно чл. 30, ал. 1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч. Е. Б.“, когато продавачът заплаща описаните дневни обезщетения, след получаването на уведомление от потребителя, когато такова уведомление е постъпило; волята на носителя на спорното право (цедента) и на лицето (цесионера), което вместо него предявява от свое име неговото право, следва ли да се приеме за недопустимост на подобна процесуална субституция, с оглед, че е допустима само в случаите, предвидени в закона; предвид твърдяната цесия по отношение на процесната сума, за която следва да има самостоятелно правно основание, може ли цесионерът да провежда доказване по отношение на договора за продажба, по който не е страна (т.е. процесното вземане има ли характера на договорно основание по отношение на лицето, с което липсва облигационно отношение), които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС, решават се противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Ответникът по жалбата [фирма], представляван от адвокат П. С. от АК - С. я оспорва, като счита, че повдигнатите въпроси не обуславят изхода на делото, нито са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, поради което не са налице основания за допускане на касационно обжалване, като по същество счита, че е неоснователна, а въззивното решение - правилно. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото не е под 20.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Жалбата е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът по силата на договор за цесия от 15.09.2013 г. е придобил от [фирма] в пълен размер неговите вземания от ответника [фирма] във връзка с неизпълнение на задължението за предоставяне на електрическа енергия на абонатен № 77215007 по договор при Общи условия за продажба на електрическа енергия за стопански нужди, в това число и вземанията за неустойка, обезщетение за вреди, лихви и др., като ответникът е уведомен за цесията. Съдът е приел, че снабдяването с електрическа енергия на процесния обект на абоната е преустановено във връзка с неплащане на начислена като корекция сума от 14.007,32 лева (13.394,45 лева главница и 884,07 лихва за забава), за която с влязло в сила решение е признато за установено, че [фирма] не дължи. В тази връзка съдът е приел, че спирането на снабдяването с електрическа енергия към 08.03.2010 г. е извършено без основание и съгласно разпоредбата на чл. 30 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч. Е. Б.“, в случай, че потребителите останат без електрическа енергия по вина на продавача повече от 24 часа след получаването от продавача на уведомление от потребителя, продавачът заплаща обезщетение на потребителя в размер на 20 лева и 10 лева за всеки следващ период от 12 часа без осигурена електрическа енергия. Съдът е приел, че вземането за неустойка е установено по основание, а неговият размер за периода 08.03.2010 г. до 31.08.2013 г. е 48.000 лева съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като въпросите за размера на обезщетението за период по-дълъг от 30 дни – максималният период, за който се дължи неустойка съгласно разпоредбата на чл. 30 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч. Е. Б.“ и за доказателствената тежест за търпените вреди след този срок е решен в противоречие с практиката на ВКС. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение