Определение № 108 от 21.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 669/2022 г.

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от адвокат М. Е. Н., срещу определение № 60322 от 16.11.2021 г. на тричленен състав на Върховния касационен съд, III гражданско отделение, постановено по гр.д. № 2251/2021 г. Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК. Жалбоподателят излага съображения за неправилност – поддържа, че при обжалване на мълчалив отказ на Висшия адвокатски съвет, ако междувременно бъде постановен изричен, тогава предмет на жалбата е последният. В случая жалбоподателят - адв. М. Н., е обжалвала мълчалив отказ на Висшия АС, но в производството пред ВКС е установено, че Висшият адвокатски съвет е постановил изрично решение, с което е оставил без уважение нейната жалба срещу решение на Софийска адвокатска колегия. Ето защо сезираният състав на ВКС е следвало да приеме, че жалбата й е срещу изричния отказ и да се произнесе, а не да прекратява производството поради липса на предмет, тъй като нямало мълчалив отказ. Частната жалба е допустима, подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе, съдът съобрази следното: Адвокат М. Е. Н. е обжалвала пред Висшия адвокатски съвет решение на Софийския адвокатски съвет от 09.03.21., с което е прието, че адвокатските дружества, с изключение на едноличните адвокатски дружества, имат възможност да добавят в наименованията си думи като „партньори“, „съдружници“, „сие и ко“. Предвид така взетото решение, заявлението на Н. за вписване на еднолично ново адвокатско дружество “Маринова и Ко“ е оставено без движение с указание да приведе наименованието му в съответствие с чл.59 ал.1 и ал.2 ЗАдв. Адвокат М. е приела, че жалбата й не е уважена от Висшия адвокатски съвет с мълчалив отказ и го е обжалвала пред ВКС. Образувано е гр.д. № 2251/21 г. на ВКС, III г.о. По висящото дело е установено, че в рамките на срока по чл. 7, ал. 4 ЗА жалбата на адв. Н. против решението на Софийска АК е разгледана от Висшия АС, който изрично се е произнесъл със свое решение № 3329 по протокол № 85/16.04.2021 г., като я оставил без уважение. При тези данни съставът на ВКС по гр.д. № 2251/21 г. е прекратил производството пред себе си, като е приел, че не е налице мълчалив отказ на Висшия АС, поради което жалбата на Н. се явява без предмет. Настоящият състав намира крайният резултат в обжалваното определение за правилен. Решението на Висшия адвокатски съвет по жалбата на адв. Н. против решението на Софийския адвокатски съвет от 09.03.2021 г. е от вида актове, които са окончателни и не подлежат на съдебен контрол. Казаното е относимо както към мълчаливите, така и за изричните откази на Висшия адвокатски съвет да уважи подобна жалба. В случая не се касае за обжалване на отказ на адвокатски съвет за вписване на адвокатско дружество, съответно за обжалване решението на Висшия адвокатски съвет пред ВКС (чл. 61, ал. 4 ЗАдв). Решенията на Висшия адвокатски съвет подлежат на съдебен контрол, осъществяван от ВКС, само в изрично предвидените от закона случаи: чл. 7, ал. 4 - 7, чл. 9, ал. 6, чл. 10, ал. 5, чл. 16, ал. 4 и 5, чл. 19, ал. 7 и 8, чл. 20, ал. 3, чл. 22, ал. 3, чл. 53, ал. 2, чл. 61, ал. 4, чл. 106, ал. 4, чл. 116, ал. 1 и чл. 130, ал. 2 от ЗА. Съдебното производство по контрол на решенията на Висшия АС е извън обхвата на общия исков или административен процес, и основание за развитието му е или изрично посочване на ВКС като орган, пред който да се развие производството по обжалването, или пряко препращане към разпоредбата на чл. 7, ал. 7 ЗА. Липсва законова разпоредба, която да предвижда обща възможност за обжалване на решенията на Висшия АС. Това произтича от характера на адвокатурата като организация, която съгласно чл. 134, ал. 1 КРБ е свободна, независима и самоуправляваща се. Този принцип е доразвит и в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗА, според която адвокатската професия се осъществява в съответствие с принципите на независимост, изключителност, самоуправление и самоиздръжка. Обща компетентност за съдебен контрол на решенията на Висшия АС не би могла да бъде изведена от разпоредбата на чл. 88, ал. 5 ЗА, тъй като същата е обща норма, уреждаща само осъществявания от Висшия АС вътрешен контрол по отношение на решенията на съветите на съответните адвокатски колегии – в рамките на широката им компетентност по чл. 89 ЗА и др. В заключение, частната жалба е неоснователна, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено. МОТИВИРАН от горното, съдът