Определение № 5400 от 19.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4944/2026 г.

от 24.11.1980г. на СГНС „Кирковски“ РНС, а именно: празно място от 840 кв.м, съставляващо имот № ІХ-33 от кв. 1 по плана на гр. София, местност „Вилна зона „Килиите“, представляващ поземлен имот с идентификатор 68134.1890.536 с площ 816 кв.м, находящ се в гр. София, район „Витоша“, [улица]. С обжалваното определение решаващият съд е прекратил производството по делото на основание чл. 159, т. 1 АПК, като е приел, че атакуваната заповед не представлява годен за оспорване административен акт. Изложил е съображения, че записването и отписването от актовите книги за държавна собственост са технически, вътрешнослужебни дейности по регистрацията, отчета и управлението на съответните държавни имоти. С оглед на това, актуването/деактуването на недвижими имоти от актовите книги за държавна собственост няма конститутивен характер и от него не възникват права и задължения, нито се засягат права и законни интереси. Съдът е отбелязал, че обстоятелствата, констатирани в акта за държавна собственост, съставен по надлежния ред, имат доказателствена сила до доказване на противното, арг. чл. 114, ал. 1 ППЗДС, като всеки, който счита, че негов имот неправилно е бил вписан като държавен или неправилно му е било отказано отписването като такъв, може да защити правото си на собственост по общия исков ред. Обжалваното определение е правилно. Трайно и непротиворечиво в съдебната практика се приема, че заповедите, с които се актуват или деактуват имотите – държавна собственост, респ. отказите (изрични или мълчаливи) за издаването им, не съставляват индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21 АПК, поради което не подлежат на съдебен контрол. Записването и отписването от актовите книги за държавна собственост представлява вътрешнослужебна дейност по регистрацията, отчета и управлението на държавните имоти, без да има конститутивен характер, като нито създава, нито прекратява правото на собственост върху тези имоти. По тези причини отказът на административния орган по молбата за деактуване не представлява годен за обжалване административен акт. Отписването на недвижимите имоти от актовите книги за държавна собственост представлява вътрешнослужебен акт и поражда права и задължения единствено за подчинените органи по актуването на държавната собственост, но не и за граждани, организации или други административни органи. Както правилно е отбелязано от решаващия съд, ако правото на собственост на жалбоподателя върху процесния имот се отрича от определен правен субект, възникналият спор следва да бъде разрешен по общия исков ред, в какъвто смисъл е и изричната разпоредба на чл. 113 ППЗДС. Предвид изложеното, настоящият състав приема, че оспореното определение не страда от пороците, релевирани с частната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на ответника следва да бъде присъдено претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 102 евро, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,