Определение № 60234 от 11.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 763/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Б. С. З. срещу определение № 2700 от 7. 12. 2020 г. по ч. гр. д. № 3708/2020 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 4 състав, с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу разпореждане от 10. 09. 2020 г. по т. д. № 1273/2020 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-3 състав, с което е оставено без уважение искането на З. за последващо съединяване на искове. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно и прави искане за отмяната му. Оспорва изводите на въззивния съд, че атакуваното определение на първоинстанционния съд не е преграждащо, като изградени, без да се отчитат спецификите на исковете за попълване на масата на несъстоятелността. Частният жалбоподател твърди, че преграждащият характер на акта на СГС, с който е отказано приемането за съвместно разглеждане в производството на допълнително предявения иск по чл. 108 ЗС за връщане в масата на несъстоятелността на имотите, предмет на постановление за възлагане, по отношение на което с исковата молба е предявен иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ за обявяването му за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Главно управление Строителство и възстановяване“ ЕАД, се извежда от невъзможността в качеството му на кредитор на длъжника да предяви обусловения иск по чл. 108 ЗС в самостоятелно производство и от изтичането на преклузивния срок по чл. 649, ал. 1 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени доводите на частния жалбоподател и данните по делото, намира следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, Софийски апелативен съд е приел, че частната жалба срещу определението на СГС, с което същият е отказал да приеме за съвместно разглеждане в производството, образувано по предявения от частният жалбоподател в качеството на кредитор на длъжника срещу „Главно управление строителство и възстановяване“ ЕАД и „Кей био индъстри България“ ЕООД иск по чл. 647, ал. 1 ТЗ за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на публична продан и на постановление за възлагане от 9. 05. 2019 г. по изп. д. № 441/2017 г. на ЧСИ Д. по отношение на конкретно посочени имоти, предявен с допълнителната искова молба иск по чл. 108 ЗС за предаване на владението на същите имоти, е недопустима, тъй като е насочена срещу необжалваем акт. Изложил е съображения, че не се касае до акт с преграждащ характер с оглед съществуващата за ищеца възможност да установи спорното правоотношение в отделен процес. Определението е правилно. Съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК на обжалване с частна жалба подлежат определенията, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото, и тези, чието обжалване е изрично предвидено в закона. В категорията актове по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК попадат всички определения, които временно или окончателно препятстват развитието на производството, независимо дали обжалването им е изрично уредено. В кръга на актовете по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК се включват всички определения извън преграждащите, чието обжалване е изрично посочено в закона. Обжалваното пред Софийски апелативен съд определение, с което първоинстанционният съд е отказал да приеме за съвместно разглеждане в същото производство допълнително предявения обусловен иск по чл. 108 ЗС за предаване на владението на недвижимите имоти по постановлението за възлагане, предмет на предявения отменителен иск по чл. 647, ал. 1 ТЗ, не е от тези две категории. Касае се до определение, с което е оставено без уважение искане за последващо обективно съединяване на нов иск. То няма преграждащ развитието на производството характер и в закона липсва изрична норма, предвиждаща обжалването му, поради което е необжалваемо и подадената срещу него частна жалба е процесуално недопустима. Както е изтъкнато и от въззивния съд, отказът за приемане за съвместно разглеждане на последващо предявения съединен иск, с който се въвежда нов спорен предмет, не прегражда правото на страната да предяви този иск в отделен процес. С оглед доводите на частния жалбоподател следва да се изтъкне, че само по отношение на предявяването на обуславящите искове по чл. 645, 646 и 647 ТЗ и по чл. 135 ЗЗД е предвиден преклузивен срок /чл. 649, ал. 1 ТЗ/ и съгласно чл. 649, ал. 2 ГПК обусловените осъдителни искове за попълване на масата на несъстоятелността могат да се предявят и от кредитор на несъстоятелността. По изложените съображения обжалваното определение на Софийски апелативен съд следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение