Определение № 5839 от 29.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4190/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 254 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Х. К. О. от [населено място], област Сливен срещу Разпореждане №588 от 30.03.2026 г. на Административен съд (АС) - Сливен по адм. дело №153/2026 г. С обжалваното разпореждане е отхвърлено искането на Х. К. О., за прекратяване на задържането на Свидетелството му за управление на моторно превозно средство (СУМПС) №[номер]. Частният жалбоподател - Х. К. О. твърди неправилност на обжалваното разпореждане. Релевира доводи за предубеденост на съдията – докладчик по делото, тъй като е постановил Решение №831 от 24.04.2025 г. по КАНД №65/2025 г. на АС – Сливен. Счита, че давността от шест месеца по чл. 82, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) за наказание по Наказателно постановление (НП) №24-0287-001727 от 07.08.2024 г. на началника на Районно управление (РУ) Котел, с което е лишен от право да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от 12 месеца е изтекла на 24.10.2025 г., тъй като касационното решение е от 24.04.2025 г., от която дата влиза в сила НП. Няма значение относно броенето на срока, че има прието изменение на разпоредбата, публикувано в Държавен вестник, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г., тъй като то няма обратна сила. Иска се отмяна на разпореждането и постановяване на определение, с което да се задължи административният орган да върне задържаното СУМПС. Претендират се разноски за две съдебни инстанции по чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗА). Ответникът – началникът на сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Сливен, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима, подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 254 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е основателна. С обжалваното разпореждане АС - Сливен е отхвърлил искането на Х. К. О., за преустановяване на неоснователни действия, извършвани от началника на сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Сливен, изразяващи се в незаконосъобразно задържане на СУМПС. За да постанови този резултат съдът, след изпълнение на задължението си по чл. 252, ал. 2 АПК, е приел, че на 07.08.2024 г. срещу Х. К. О. било издадено Наказателно постановление № 24-0287-001727, с което за нарушения по чл. 150а ал. 1 и чл. 140, ал. 1 ЗДвП на водача били наложени административни наказания "глоба" в размер на 300 лв., "глоба" в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. СУМПС било иззето на 02.09.2024 г. при връчване на наказателното постановление и върнато на водача на 27.09.2024 г. поради съдебно обжалване. По реда на съдебното обжалване горното НП било потвърдено с Решение № 831 от 24.04.2025 г. по КАНД № 35/2025 г. на АС – Сливен. На 09.01.2026 г. срещу О. бил съставен АУАН за извършено нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП и издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № GPAM-1402716 с постановено отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 12 месеца. СУМПС [номер] на водача било иззето със съставяне на акта, като заповедта за прилагане на ПАМ била отменена с окончателно Решение № 452/11.03.2026 г. по адм. д. № 35/2026 г. на АС – Сливен. На 16.03.2026 г. Х. О. депозирал пред началник Сектор "Пътна полиция" при ОД МВР – Сливен молба за връщане на СУМПС, предвид резултата от съдебното обжалване на заповедта за прилагане на ПАМ. По молбата сезираният административен орган с Писмо, изх. № 804000-3366/23.03.2026 г. уведомил О., че молбата е неоснователна, тъй като към датата на влизане в сила на новата редакция на чл. 82, ал. 1 ЗАНН, 6-месечният срок не е изтекъл и следва да се приложи новият по-дълъг срок. Молителят бил уведомен, че следва да доизтърпи наложеното му наказание "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца по влязлото в сила НП № 24-0287-001727 от 07.08.2024 г. На 19.03.2026 г. О. подал до началника на Сектор "Пътна полиция" при ОДМВР – Сливен молба за изтекла изпълнителска давност по чл. 82 ЗАНН, в която посочил, че с АУАН, сер. GA № 4228718 му е иззето СУМПС и същото следва да му бъде върнато, поради изтекла изпълнителска давност според старата редакция на чл. 82, ал. 1 б. "а" ЗАНН, която счита за приложима досежно наложеното с НП № 24-0287-001727 от 07.08.2024 г. наказание "лишаване от право да управлява МПС". В отговор на молбата О. получил втори екземпляр от горното Писмо, изх. № 804000-3366 от 23.03.2026 г. При така установената фактическа обстановка съдът, след анализ на разпоредбите на чл. 250 и сл. АПК, е посочил, че с НП № 24-0287-001727 от 07.08.2024 г. на Х. О. за извършени две нарушения на норми от ЗДвП са наложени: глоба в размер на 300 лв., и глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. При връчване на НП на 02.09.2024 г. е иззето СУМПС, но върнато на водача на 27.09.2024 г. поради съдебно обжалване, т. е. периодът на задържане на свидетелството от органите на МВР от 25 дни може да се приеме като такъв по частично изтърпяване на наложеното наказание "лишаване от право да управлява МПС". Първоинстанционният съд е приел, че НП е влязло в сила, като потвърдено с Решение № 831 от 24.04.2025 г. по КАНД № 65/2025 г. на АС – Сливен, но санкционираният водач не е предал доброволно своето СУМПС. Наказанието не се изпълнява, ако е изтекъл предвидения в ЗАНН давностен срок, който за този вид наказание е шестмесечен, при съобразяване с нормата на чл. 82, ал. 1 б. "б" ЗАНН в нейната редакция до 07.09.2025 г. В процесния случай обаче, към посочената дата шестмесечният давностен изпълнителски срок не е изтекъл (същият би изтекъл на 24.10.2025 г.) и следва да се приложи разпоредбата на чл. 82, ал. 1 б. "а" ЗАНН в новата редакция, обн. в ДВ, бр. 64/2025 г., в сила от 07.09.2025 г. Наказателното постановление е влязло в законна сила на 24.04.2025 г. и изпълнителската давност тече именно от тази дата. Въз основа на изложеното съдът е приел, че в разглеждания случай към датата на депозиране на процесното искане не е изтекла предвидената в чл. 82, ал. 1 б. "а" ЗАНН давност от 2 години за изпълнение на наложеното с НП № 24-0287-001727 от 07.08.2024 г. административно наказание, поради което и не е налице незаконосъобразно бездействие на ответника по задържане на СУМПС. Разпореждането е неправилно. Доводите на жалбоподателя за наличие на основание за отвод на съдията, постановил оспорваното разпореждане, са неоснователни. В съответствие с чл. 22, ал.1, т. 5 от Гражданско процесуалния кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 АПК, не може да участва като съдия по делото лице, което е взело участие при решаване на делото в друга инстанция или е било свидетел или вещо лице по делото. Обстоятелството, че съдия – докладчикът по настоящото дело е бил докладчик и е участвал в съдебния състав, постановил окончателният съдебен акт по оспорване на НП № 24-0287-001727 от 07.08.2024 г. не обосновава посочената хипотеза, тъй като става въпрос за различни дела и съдебни производства – административнонаказателно по ЗАНН и административно по чл. 250 и сл. АПК. Участието на съдията в постановяването на съдебния акт по КАНД №65/2025 г. на АС - Сливен не обосновава автоматично предубеденост, в каквато насока са доводите на жалбоподателя. По делото не са представени доказателства, не се и твърди наличието на други основания по смисъла на чл. 22, ал.1, т. 6 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. С разпоредбата на чл. 250 от Раздел I, Глава петнадесета АПК е нормативно регламентирана защита срещу фактически действия на административни органи и техните длъжностни лица, които не са административни актове и не се извършват в изпълнение на административни актове или закона. Производството по този ред е допустимо в хипотезите, когато са налице фактически действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице (и в двата случая те са носители на властнически правомощия, овластени по силата на закона), които не произтичат от сочените основания. Давността за изпълнение на административно наказание, наричана още изпълнителска давност, е изтичане на установен от закона срок от време, в който надлежният орган на публичното право проявява пасивност по отношение на правомощието си да приложи административно-наказателна репресия спрямо извършителя на административно нарушение. Видовете изпълнителска давност са обикновена и абсолютна. Давността, включително тази, касаеща изпълнението на наказанието, е материалноправен институт (в този смисъл мотивите към Тълкувателно решение № 2 от 12.04.2017 г. на Върховния административен съд по т. д. № 3/2016 г., ОСС, I и II колегия). Съгласно чл. 82, ал. 1, б. „б“ ЗАНН (в редакцията към датата на издаване на НП), административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли шест месеца, когато наложеното наказание е временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност или безвъзмезден труд в полза на обществото. Действително с измененията на ЗАНН, публикувани в Държавен вестник бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г. е изменен давностният срок от шест месеца на две години. Съдът приема, че се касае за материалноправна норма и институт, като с оглед чл. 3, ал.1 ЗАНН следва да бъде приложена разпоредбата към момента на извършване на нарушението – давностният срок от 6 месеца по чл. 82, ал. 1, б. „б“ ЗАНН, преди измененията в ДВ бр. 64 от 2025 г. В случая не намира приложение чл. 3, ал. 2 ЗАНН, тъй като изменението в ЗАНН е след влизане в сила на НП. Ето защо изводите на първоинстанционния съд в обратната насока са в противоречие с приложимия материалния закон. Чл. 82, ал. 2 ЗАНН гласи, че давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. Съгласно чл. 82, ал. 3 ЗАНН, независимо от спирането или прекъсването на давността административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал. 1, в случая 9 месеца. От представените по делото доказателства се установява, че НП № 24-0287-001727 от 07.08.2024 г. е влязло в сила на 21.04.2025 г. В случая шестте месеца по чл. 82, ал. 1, б. „б“ ЗАНН (в приложимата редакция) са изтекли на 24.10.2025 г., както правилно сочи жалбоподателят. По делото не са представени доказателства за предприети действия за изпълнение на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ в рамките на давностния срок. От представените по делото доказателства се установява, че такива действия са предприети само по отношение изпълнението на наказанията „глоба“, наложени с НП № 24-0287-001727 от 07.08.2024 г. Ето защо, неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че действията по задържането на СУМПС на О. не подлежат на преустановяване по реда на чл. 250, ал. 1 АПК. Към датата на подаване на искането на Х. О. за връщане на процесното СУМПС, задържането му не се основава нито на административен акт, нито на закона. Предвид изложеното оспореното разпореждане, като постановено в нарушение на материалния закон следва да бъде отменено и вместо него постановено ново определение, с което да се нареди на административния орган да прекрати действията, изразяващи се в задържане на процесното СУМПС. С оглед изхода на спора, направеното искане и на основание чл. 143 АПК, юридическото лице, в чиято структура е административният орган, следва да бъде осъдено да заплати адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 и т.3, предл. второ от Закона за адвокатурата, в размер на 511,29 евро за всяка съдебна инстанция, определени съобразно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа или общо 1022,58 евро (превалутирани съгласно чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България) представляващи евровата равностойност на 2000,00 лв.