Определение № 1463 от 27.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3422/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. С частна жалба от „Електроразпределение Север“ АД, подадена чрез адв.М. се обжалва решение № 216/10.05.2023г. по въззивно гр.д.№ 552/2022г. на ОС-Велико Търново, в частта, с която е прекратено производството по делото, поради направен частичен отказ от иск по чл. 124, ал.1 ГПК за сума над 4 980 лева (отказ от иска за сумата 3 623 лева) и е обезсилено решение № 26016/14.09.2020г. по гр.д. № 845/2020г. на РС - В. Търново в тази част. Жалбоподателят счита съдебният акт в обжалваната част за неправилен, поради допусната злоупотреба с право и иска отмяната му. Позовава на разпоредбата на чл. 57, ал.2 от Конституцията на РБ, забраняваща недобросъвестното упражняване на права. Срещу частната жалба е подаден отговор от Н. Д. Н., чрез адв. Т., с който същата се оспорва като неоснователна. Частната жалба е подадена от процесуалнолегитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт. Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, като прецени изложените от страните доводи и данните по делото, намира следното: Районният съд във В.Търново е бил сезиран с искова молба от Н.Н., с която против „Електроразпределение-север“ АД е предявен иск за недължимост на сумата 8 603 лева по фактура от 23.03.2020г., представляваща начислена за периода от 09.06.2015г. до 18.06.2019г. стойност на електрическа енергия по партида с кл.№ [ЕГН], аб. № [ЕГН] за обект в [населено място] на [улица]. С решение № 26016 от 14.09.2020г. по гр.д. № 845/2020г. РС- В. Търново е уважил иска. Първоинстанционното решение е потвърдено от състав на ОС-Велико Търново с решение № 129/08.04.2021г. по въззивно гр.д.№ 772/2020г. Това решение е отменено с решение № 81/19.07.2022г. по гр.дело № 2536/2021г. състав на ІІІ ГО на ВКС делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ОС със задължителни указания. След устните състезания при повторното разглеждане на делото, с молба от 10.11.2022г. ищецът е направил частичен отказ от иска (за сумата 3 623 лева) и е заявил, че го поддържа за недължимост на сумата 4 980 лева. С решението от 10.05.2023г. съдът е прекратил производството относно посочената част от иска, поради направения отказ и е обезсилил първоинстанционното решение в тази част. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО намира, че съдебният акт в обжалваната с частната жалба част е законосъобразен и следва да бъде потвърден. Съображенията за това са следните: Съдът дължи произнасяне в рамките, в които е сезиран, като ищецът решава дали да предяви спорното право изцяло или частично, както и дали да се откаже от търсената защита до приключване висящността на производството и в какви предели (чл.6 ГПК). Всяко произнасяне извън обхвата на търсената защита е свръх петитум, а преценката за основателността на претенцията в рамките на търсената защита води до уважаване или отхвърляне на иска със съответни последици, в това число и произнасяне по отговорността за разноски (чл. 78 ГПК). Отказът от иск е процесуално действие на ищеца-негово изявление до съда, с което окончателно се отказва от търсената с иска защита, тъй като предявеният от него иск е неоснователен и по този начин десезира съда. Отказът от иск може да се прави винаги докато делото е висящо, включително пред въззивната и пред касационната инстанция. Тъй като отказът е процесуално действие, което зависи изцяло от волята на ищеца не е необходимо съгласието на ответника. Когато отказът от иск се прави от пълномощник, последният е необходимо да бъде изрично овластен за това. В случая, съставът на ВКС намира, че е налице надлежно десезиране на съда за сумата 3 623 лева, тъй като частичният отказ е направен от легитимирана страна по висящ процес. Отказът е направен чрез процесуалния представител на ищеца Н., който със съдържащото се в кориците на делото пълномощно от 10.04.2020г., изрично е овластен да извърши това процесуално действие. Предвид това частичният отказ от иска е породил целените с него правни последици. На основание чл. 233, изр.3 ГПК въззивният съд законосъобразно е обезсилил постановеното първоинстанционно решение за сумата 3 623 лева. Предвид изложеното частната жалба се явява неоснователна. Що се касае до доводите на „Електроразпределение Север“ АД за допустимост на подадената от дружеството касационна жалба срещу въззивното решение в частта, с която искът е уважен, същите ще бъдат обсъдени в производството по чл. 288 ГПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд състав на Четвърто ГО