Определение № 67 от 13.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6214/2014 г.
ВКСIV гражданско отделение13.02.2015 г.докладчик Боян Цонев
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П. В. В. за освобождаването му, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, от внасянето на такси и разноски за производството по делото. Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му с връчване и на препис от него. След влизане в сила на определението, на жалбоподателя П. В. В. да се изпрати ново съобщение, че в нов едноседмичен срок от връчването следва да изпълни вече дадените му указания, а именно – да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 492.87 лв.; в противен случай касационната му жалба ще бъде върната. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
С молба с вх. № 1702, подадена по пощата на 11.02.2015 г., жалбоподателят по делото П. В. В. моли съда да го освободи, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, от внасянето на такси и разноски по делото, и конкретно – от дължимата държавна такса в размер 492.87 лв., указания за внасянето на която са му дадени с определение № 117/29.01.2015 г. В молбата си жалбоподателят декларира, че няма трудови доходи, че е собственик на ½ идеална част от апартамент, който е и единственото му жилище, че съпругата му М. В. не работи, имат две малолетни деца, за които се грижат, не притежават други имоти и МПС, както и че с влязло в сила постановление за възлагане по изп. дело №. на ЧСИ Т. М. е бил продаден единственият притежаван от него, в качеството му на [фирма], недвижим имот, с оглед погасяване на задължения към кредитори, като молителят продължавал да дължи суми в голям размер. Молбата е неоснователна. Молителят-жалбоподател е 47-годишен (видно от неговия ЕГН), т.е. – в трудоспособна възраст, развива дейност като [фирма] от 2011 г. (видно и от служебно извършената справка в търговския регистър), като не е представил доказателства (например счетоводен баланс) за твърденията си, че не получава доходи от тази си търговска дейност и че има задължения в голям размер (който не е и посочен), както и че собственият му недвижим имот – самостоятелен обект в сграда, с предназначение за обществено хранене, с обща площ на двете нива (първи и втори етаж) от 219 кв.м. (видно от представеното уведомление за провеждане на публична продан в периода 26.07.2013 г. – 26.08.2013 г.), е бил продаден с влязло в сила постановление за възлагане по изп. дело №. на ЧСИ Т. М. (което също не е представено). При горните обстоятелства не може да се направи обоснован извод, че молителят-жалбоподател няма доходи от дейността си като едноличен търговец, респ. – че няма достатъчно средства, по смисъла начл. 83, ал. 2 от ГПК, за заплащането на дължимите такси и разноски в настоящото производство, включително – на вече определената му държавна такса в размер 492.87 лв. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение