Определение № 451 от 22.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 208/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. Д. К. срещу определение № 93 от 05.03.2012г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение по ч.гр.д. № 603/2011г. в частта му, с която е оставена без разглеждане частна жалба на същия жалбоподател срещу определение №199 от 26.05.2011г. на Върховния касационен съд, IІ г.о. по ч.гр.д.№ 404/2010г., с което пък е потвърдено определение №392/20.07.2010г. по гр.д.№196/2010г. на Габровски окръжен съд. Жалбоподателят намира определението за незаконосъобразно. Сочи, че преди постановяване на предходното определение на ВКС е починал съделителя С. Х. Х.; жалбоподателят е посочил наследниците му, но те не са били конституирани, така че определение № 199 от 26.05.2011г. е постановено с участие на неправоспособна страна и е недопустимо. Поради това иска обезсилване на определението по ч.гр.д. № 404/2010г. Ответниците по частната жалба не са взели становище. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа частната жалба и провери обжалваното определение, намира следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано с правен интерес лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Преди да пристъпи към разглеждането й съдът установи, че е починала ответницата К. И. Е. и конституира наследниците й Б. Г. Е. и Ю. Б. Е.; починала е и ответницата С. Г. П. и на нейно място е конституиран наследника й Н. Н. Н.. На новоконституираните страни са връчени преписи от частната жалба. В производството по ч.гр.д. № 603/2011г. на ІІг.о. са конституирани и наследниците на починалия съделител С. Х. Х., а именно: Е. А. Х. и Б. С. Т.. Частният жалбоподател е ищец по гр.д. № 325/2002г. на Габровски районен съд, което е за съдебна делба и е постановено решение за допускане на делбата. По въззивна жалба на частния жалбоподател и на други съделители е образувано въззивно производство по гр.д. № 196/2010г. на Габровски окръжен съд. С определение № 392/20.07.2010г. съдът е оставил без разглеждане жалбата на С. К. в частта, с която се иска отмяна на допуснатата с първоинстанционното решение на Габровски районен съд техническа експертиза. Това определение е обжалвано от него пред Върховния касационен съд, който с определение № 199 от 26.05.2011г. по ч.гр.д. № 404/2010г. на ІІг.о. е потвърдил обжалвания акт по съображения, че допускането е експертиза е способ за събиране на доказателства и при все, че е включено в решението по допускане на делбата, не подлежи на самостоятелно обжалване. С определение № 93 от 05.03.2012г. по ч.гр.д. № 603/2011г. състав на Върховния касационен съд, ІІ г.о. е оставил без разглеждане частната жалба на С. К. насочена срещу определението на предходния състав от 26.05.2011г. в посочената му част. Именно последното определение е предмет на настоящата частна жалба. Настоящият състав на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение счита обжалваното определение за законосъобразно. С постановеното по ч.гр.д. № 404/2010г. определение на състав на Върховния касационен съд по реда на чл. 274, ал.2, пр.1 ГПК е приключено производството по контрола над определението на въззивния съд, преграждащо движението на въззивната жалба в една нейна част. Съставът на Върховния касационен съд се е произнесъл като втора инстанция по правилността на обжалвания съдебен акт и законът не предвижда възможност за контрол върху това определение от друг състав на ВКС като касационна инстанция. Ето защо постановеният акт по ч.гр.д. № 404/2010г. е окончателен в частта му, с която потвърждава определението на въззивния съд. Затова напълно законосъобразно с обжалваното определение по ч.гр.д. № 603/2011г. на ІІг.о. частната жалба на С. К. е оставена без разглеждане като насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. Доводите в частната жалба, че определението по ч.гр.д. № 404/2010г. е постановено спрямо неправоспособна /починала/ страна, съответно при нарушено право на участие в процеса, не могат да бъдат взети предвид. От една страна, визираният порок касае не производството по постановяване на обжалвания съдебен акт, а предходно частно производство. От друга страна, тези доводи представляват упражняване на чужди процесуални права, което е недопустимо - арг. чл. 26, ал.2 ГПК. Поради изложеното определението по ч.гр.д.№603/2011г. в обжалваната му част следва да бъде потвърдено Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.