Решение № 651 от 12.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5565/2011 г.

Решение № 651 от 12.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5565/2011 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "ОУИ" - Варна против решение № 489/1.03.2011 г. по адм. д. № 2026/2010 г. по описа на Административен съд Варна, в частта, с която е отменен Ревизионен акт № 900466/29.03.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП - град Варна, в потвърдената с Решение № 374/7.06.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", град Варна, при Централно управление на Националната агенция за приходите, част за определени данъчни задължения, както следва: по ЗДДС за данъчен период 1.01.2007 г. - 30.09.2009 г. в размер на 36 286,51 лв. и лихви в размер на 8 340,56 лв. и по ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 13,10 лв. и лихви - 3,33 лв. Изложени са доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - ЕТ "Паци - Павлин Хараланов" не взема становище. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния административен съд са били потвърдените с решение на ДД "ОУИ" - Варна, данъчни задължения на предприятието на едноличния търговец, съгласно чл. 102, ал. 4, вр. с ал. 3, т. 1 ЗДДС и по ЗДДФЛ, вследствие на установени неотчетени приходи от продажби и съответно облагаем оборот за регистрация по ДДС на основание чл. 96, ал. 1 ЗДДС. В частта, с която е отхвърлена жалбата срещу РА, решението не е обжалвано и е влязло в сила. В частта, с която е отменил РА като незаконосъобразен, административният съд се е позовал на факта, че върху неосчетоводените фактури липсва подпис на получател и е приел, че не е доказано реалното извършване на доставките по тях, а тежестта за доказване за което е приел, че е на органа по приходите. Обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не е спорно по делото, че във връзка с процесната ревизия са били осъществени насрещни проверки на доставчиците при които са събрани писмени доказателства, надлежно приобщени към преписката. Такива са фактурите, удостоверяващи облагаеми доставки на цигари, извършени от ЕТ "Сафари - МХ - Пламен Генчев", "Юта Трейд" ЕООД, "Бритиш Америкън Табако" ЕООД, "Томи 2П" ЕООД, "Табак 4" ООД, ЕТ "Холидей", "Кавен Орбико" ООД, които не са осчетоводени като продажби от ДЗЛ и със стойността по същите, включително и търговската отстъпка, е формиран укрит оборот, който към м. 01.2007 г. е достигнат за задължителна регистрация по ДДС. Ревизираното лице не е изпълнило своето задължение да подаде заявление по реда на чл. 101 ЗДДС. По силата на чл. 102, ал. 3, т. 1 и т. 2 ЗДДС, когато лицето е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършени от него облагаеми доставки и облагаеми ВОП за периода от изтичане срока за подаване на заявление за регистрация до датата на която е регистрирано от органа по приходите или за периода от изтичането на срока за подаване на заявление за регистрация до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. Изследвани са последващи данъчни периоди и на база неосчетоводените фактури от посочените доставчици на цигари, с РА са определени задължения по ЗДДС и по ЗДДФЛ на ревизирания субект за периода 1.01.2007 г. - 30.09.2009 г. Неправилни са изводите на съда, че неподписаните фактури не удостоверяват реални доставки. Фактурата като първичен счетоводен документ е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция. За целите на данъчното облагане при преценката за съдържащите се във фактурата реквизити, винаги трябва да се изхожда от обстоятелството има ли достатъчно данни за осъществена стопанска операция от регистрирани по ЗДДС данъчни субекти и съответно - начислен данък. Това означава, че реквизитите на фактурата не следва да се възприемат изолирано. Данъчната фактура представлява частен свидетелстващ документ, удостоверяващ облагаемо данъчно събитие и начислен данък. Като частен документ, който се издава от доставчика, той се подписва от него. В това се изразява материалната й доказателствена сила. Безспорно е установено, че процесните фактури са издадени от посочените в тях доставчици, че са намерили отражение в счетоводството на доставчиците, че ДДС по тях е начислен и внесен в бюджета. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството въвежда задължително изискване само за подпис на съставителя на фактурата. Протоколите от насрещните проверки представляват официални писмени документи, поради което неправилно административният съд не е зачел доказателствената им сила във връзка с констатациите в тях, че фактурите са издадени от доставчиците на вписания в тях получател на доставките, който е ревизираното ДЗЛ. Неправилни са изводите на съда във връзка с разпределение на доказателствената тежест. Съдът в нарушение на разпоредбата на чл. 202 ГПК, във вр. чл. 144 АПК, е възприел заключението на вещото лице, без да го обсъди заедно с другите доказателства по делото. Заключението на приетата от съда съдебно-счетоводна експертиза е по зададени въпроси за редовността на счетоводството на ревизирания субект с констатация за неосчетоводени фактури. Съдът не е обсъдил събраните в хода на административното производство писмени доказателства, а именно приложените към всяка фактура за доставка пътни листи на съответните превозни средства, с които е осъществена доставката на цигарите, договори с шофьори на МПС, които са доставили цигарите, както и писмени обяснения на управителите на фирмите-доставчици. Фактът, че процесните фактури не са осчетоводени в счетоводството на ревизирания субект не е спорен, за да се установява с експертиза. Безспорно установен е фактът, че процесните фактури са осчетоводени при доставчиците, че доставките са осъществени, като в тази връзка са приложените по преписката доказателства и писмени обяснения на доставчиците, които съдът в нарушение на съдопроизводствените правила не е обсъдил. При наличие на отменителното основание по чл. 209, т. 3 АПК решението на административния съд се явява неправилно, същото трябва да бъде отменено, след което да се постанови друго решение от касационната инстанция, отхвърлящо жалбата на ДЗЛ. С оглед на резултата по делото, следва да бъде отменено определението, с което е осъдена Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна да заплати разноски на жалбоподателя в размер на 1863 лв. и вместо това, в полза на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна при ЦУ на НАП да бъде присъдено допълнително юрисконсултско възнаграждение общо за двете съдебни инстанции в размер от 1350 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, първо отделение,