Определение № 266 от 30.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1558/2020 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Иконт“ ООД срещу определение № 115 от 20.02.2020г. по ч.гр.д. № 20/2020г. на Варненски апелативен съд, гражданско отделение, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в определение № 61/29.01.2020г. по ч.гр.д. № 20/2020г. на Варненски апелативен съд, на основание чл. 247 ГПК, като след думите „оставя без разглеждане“ се заличава израза: „жалба с вх. № 28678/01.10.2019г. на „Иконт“ ООД“. Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и поради необоснованост. Поддържа, че с извършената поправка в атакуваното определение са нарушени правата му, като му е отнето правото да обжалва определение №61/29.01.2020г. по същото частно гражданско дело, с което частна жалба с вх. № 28678/01.10.2019г. на „Иконт“ ООД е оставена без уважение като неоснователна, макар вече да е депозирал частна касационна жалба срещу горепосоченото определение. Моли обжалваното определение по чл.247 ГПК да бъде отменено като неправилно. Ответникът по частната касационна жалба „Юробанк България“ АД не подава отговор. Ответниците по частната касационна жалба Т. Я. П., Г. Я. С., Г. Я. С., действаща като ЕТ „Терра-Лекс-Галина Стефанова“, „Теора“ ООД и Я. А. П. подават писмен отговор в рамките на преклузивния срок, в който поддържат становище за нейната основателност, като молят атакуваното определение да бъде отменено като неправилно. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, намира че частната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1 ГПК вр. с чл. 247, ал. 4 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С атакуваното определение въззивният съд е поправил допусната очевидна фактическа грешка във въззивното си определение, с което е оставил без разглеждане като недопустима частна жалба на Т. Я. П., Г. Я. С., Г. Я. С., действаща като ЕТ „Терра-Лекс-Галина Стефанова“, „Теора“ ООД и Я. А. П. / длъжници в принудителното изпълнение, които не са упражнили правото си на жалба по реда на чл. 435 и сл. ГПК/ срещу първоинстанционно определение от 13.09.2019г., с което е оставена без разглеждане частна жалба на „Иконт“ ООД по реда на чл. 435 и сл. ГПК срещу въвод във владение на недвижим имот, осъществен в рамките на принудително изпълнение. По подадената от „Иконт“ ООД частна жалба срещу горепосоченото първоинстанционно определение от 13.09.2019г. въззивният съд е постановил нарочен съдебен акт, с който е разгледал жалбата като допустима, но е приел същата за неоснователна. Поради това отразеното в диспозитива „оставяне без разглеждане“ на частната жалба на „Иконт“ ООД не съответства на изложените мотиви на съдебния акт, според който тази частна жалба е разгледана като неоснователна, а и противоречи на изричния втори диспозитив, обективирал извода за неоснователност на тази жалба, с който е потвърдено първоинстанционното определение, с което жалбата на „Иконт“ ООД срещу въвода във владение е счетена за недопустима. При това положение изводът на въззивния съд за допусната очевидна фактическа грешка е правилен. Очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно обективиране в писмения текст на съдебното решение, каквато е налице при постановяване на два взаимноизключващи се диспозитиви по една и съща частна жалба, приета в мотивите на съдебния акт за допустима, но неоснователна. Такъв е и настоящия случай, поради което атакуваното определение по чл. 247 ГПК е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Следва да бъде посочено, че с постановяване на атакуваното определение по чл. 247 ГПК молителят не е загубил правото си на обжалване на въззивното определение № 61/29.01.2020г. по ч.гр.д. № 20/2020г. на Варненски апелативен съд, с което жалбата му реда на чл. 435 и сл. ГПК срещу постановения въвод в принудителното изпълнение е оставена без разглеждане като недопустима, в случай че бъде преценено, че разполага с такова право. На основание изложеното, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение