Определение № 1605 от 12.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 487/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба /възражение/ на М. П. М. от гр.София, срещу Определение № 33756 от 16.10.2025 г., постановено по адм. дело № 10137/2025 г. по описа на Административен съд София-град, с което на основание чл. 159, т. 4 от АПК е оставена без разглеждане като недопустима жалбата му против Решение № 2153-21-256/26.08.2025 г. на директора на ТП на НОИ София– град, и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател излага съображения по същество и счита, че неправилно е определена началната дата на пенсията му – 25.07.2024 г. Ответникът по частната жалба – директорът на ТП на НОИ София- град, не е взел становище по частната жалба. Върховният административен съд, Шесто отделение, при извършената проверка на атакуваното определение по реда на чл. 218 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 230 от АПК от надлежна страна срещу определение от кръга на визираните в чл. 160, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на М. П. М. срещу Решение № 2153-21-256/26.08.2025 г. на директора на ТП на НОИ София-град, с което по жалба на М. е отменено разпореждане [номер] от 10.06.2025 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване и всички последващи го разпореждания в частта на началната дата на пенсията и е върната пенсионната преписка на М. П. М. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване за ново произнасяне при спазване на дадените с решението указания. Съдът е приел оспорването на обжалвания административен акт за недопустимо, тъй като жалбоподателя няма правен интерес да обжалва решението на директора на ТП на НОИ София-град. С последното е отменено горецитираното разпореждане и целеният правен резултат е постигнат. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 159, т. 4 от АПК, първоинстанционният съд е прекратил производството по делото. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав намира, че административният съд материално законосъобразно и обосновано и при спазване на съдопроизводствените правила е достигнал до правилен извод, че в конкретния случай по отношение на жалбоподателя не е налице правен интерес от обжалване на постановеното решение на директора на ТП на НОИ София-град, тъй като с него е уважена жалбата му против оспореното от него разпореждане, преписката е върната на пенсионния орган и административното производство по подаденото от него заявление, в т. ч. и в частта по отношение на началната дата на пенсията, не е приключило. Както правилно е посочил и първоинстанционния съд, решението на директора на ТП на НОИ е благоприятен административен акт за М.. Правни последици за заявителя възникват от разпореждането на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 2 от КСО, което в случая е отменено по негова жалба по реда на административния контрол. За пълнота на изложението следва да се посочи и, че правният интерес определя лицата, които са носители на правото на оспорване. Това са тези субекти, които са засегнати от оспорения акт, и поради това имат интерес от правна защита, за осъществяване на която законът им е предоставил правото на обжалване. Липсата на правен интерес от търсената съдебна защита означава, че не е налице твърдяното от оспорващия засягане или застрашаване от акта на негови субективни права, свободи и законни интереси, както и пораждане на задължения. Разпоредбата на чл. 159, т. 4 от АПК предвижда оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството по делото, когато липсва правен интерес от оспорването. Наличието на правен интерес у оспорващия по смисъла на чл. 159, т. 4 от АПК, като положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за разглеждане на жалбата, следва да бъде доказано във всеки конкретен случай. Цитираната норма е приложена правилно от първоинстанционния съд, което обуславя оставяне в сила на обжалваното определение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение „първо“, предложение „първо“ във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение