Решение № 126 от 31.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 535/2021 г.

Решение № 126 от 31.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 535/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Веска Райчева Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 25147648 от 16.10.2020 г. на "Юнион Ивкони" ООД чрез адв. А. И. от САК, за отмяна на влязло в сила Решение № от 09.07.2020 г. по гр. д. № 942/2020 г. на ГС – София, в частта с която е потвърдено решение № 282933 от 22.11.2019 г. по гр. д. № 34392/2018 г. по описа на РС - София, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Молителят - "Юнион Ивкони" ООД, поддържа, че е налице основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, твърди се, че молителят не е могъл да се снабди с писменото доказателство, тъй като банката обслужваща сметката на ответната страна в производството е отказала да предостави удостоверението. Ответната страна И. К. И. не изразява становище за недопустимост и неоснователност на молбата за отмяна. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 307, ал. 1 ГПК, приема за установено следното: Молбата за отмяна е подадена от процесуално легитимирано лице, а с оглед изложените в молбата за отмяна съображения, поддържаното отменително основание е това по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. С решение от 22.11.2019 г. по гр. д. № 34392/2019 г. Софийски районен съд по подадена искова молба от И. И. срещу "Юнион Ивкони" ООД е уважил искове с правно основание по чл. 128, т. 2 и чл. 224, ал. 1 КТ. Съдът е приел за установено, че с договор от 25.08.2015 г. молителят е бил назначен на длъжност "шофьор на автобус" и е изпълнявал същата до 14.11.2017 г., когато трудовият договор между страните е бил прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ - по взаимно съгласие. Съдът е счел за основателен предявения иск с правно основание чл. 128, ал. 1, т. 2 КТ за сумата 4 325, 06 лева незаплатено трудово възнаграждение за времето от 08. 2016 т. до 08. 2017 г. Счел е за основателен и иска с правно основание чл. 224 КТ за сумата 500 лева-обезщетение за неизползуван отпуск. С атакуваното решение Софийски градски съд, като е потвърдил първоинстанционното решение частично, е уважил предявения иск с правно основание чл. 128, ал. 1, т. 2 КТ за сумата 4 325, 06 лева незаплатено трудово възнаграждение за времето от 08. 2016 т. до 08. 2017 г. Със същото решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение в частта му по отношение на иска с правно основание чл. 224 КТ, го е отхвърлил. Въззивният съд също е приел, че за времето от 08. 2016 г. до 08. 2017 г. на И. И. не е изплатено трудово възнаграждение общо в размер на 4 325, 06 лева. В молбата си за отмяна молителят твърди, че са открити нови писмени доказателства от съществено значение за делото, с които страната не е могла да се снабди своевременно. Твърди се, че от новото писмено доказателство -Удостоверение с изх. № 2105 – 20 – 00670/03.08.2020 г. издадено от "Банка ДСК" ЕАД, може да се направи извод, че дружеството молител е заплатило ищеца по делото, чиято отмяна се иска дължимите суми по заявения иск с правно основание по чл. 128, т. 2 КТ, по банковата му сметка. Твърди се дружеството не е могло да се снабди своевременно с това писмено доказателство, защото банката е отказала издаването му, тъй като удостоверението съдържа лични данни, които банката е длъжна да пази. Настоящият състав намира, че молбата за отмяна е неоснователна. Представеното от молителя удостоверение от "Банка ДСК" ЕАД е новооткрито по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като установеното с него плащане на суми от молителя на ответника, страната го е твърдяла пред съда, но не е могла да го удостовери по надлежния ред. Молителят обаче е имал обективна възможност, полагайки дължимата грижа за добро водене на делото, да се снабди с данни от банката при висящността на спора за осъщественото плащане на трудовото възнаграждение по банков път. В случая не би могло да се презумира, че до момента на приключване на съдебното дирене в исковото производство страната е била в обективна невъзможност да се снабди с представеното към молбата за отмяна писмено доказателство, поради незнание за съществуването им. Напротив дружеството е знаело, че извършва ежемесечен превод на трудовото възнаграждение на ответника по молбата по банков път и непредставянето на удостоверение от банката за това плащане по делото пред Софийски градски съд, когато преводите вече са били факт, се дължи не на обективни причини, а на процесуален пропуск на страната, което е основание за отхвърлянето на молбата й за отмяна на влязлото в сила въззивно решение. Отмяната по чл. 303 ГПК не е фаза от исковия процес, а самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол на влезли в сила решения само на изчерпателно изброените от закона основания, които не могат да се прилагат разширително. Що се отнася до правилността на постановения съдебен акт, този въпрос не е предмет на контрол в настоящото производство. С оглед разпоредбата на чл. 78 ГПК на ответника по молбата не следва да се присъждат разноски за настоящата инстанция, тъй като не са представени доказателства за реално направени такива. Предвид изложените съображения, съдът