Определение № 10524 от 07.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8619/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Т. В. Н. против определение № 5093 от 17.05.2024 г., постановено по адм. дело № 422/2024г. по описа на Административен съд – Варна, с което на основание чл. 159, т. 1 АПК е оставена без разглеждане жалбата му против мълчалив отказ на кмета на община Варна по искане рег. № СИГ23006632МЛ_006ВН/ 02.01.2024 г. и производството по делото е прекратено. Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно, тъй като сезираният орган е компетентен да се произнесе по направеното искане. Моли определението да бъде отменено Ответникът – кметът на община Варна оспорва частната жалба. Моли определението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Административният съд правилно приема, че подадената от Т. В. Н. жалба против мълчалив отказ на кмета на община Варна да се произнесе по направеното от Н. искане с рег. № СИГ23006632МЛ_006ВН/ 02.01.2024 г. за издаване на заповед за поставяне на вертикална сигнализация в началото на пътя - кръстовището бл. 27, [жк], гр. Варна и [улица]с цел ограничаване паркирането и осигуряване на безпрепятствен достъп на специализирани автомобили до входовете на жилищни блокове [номер], [номер] и [номер], [жк], гр. Варна, е недопустима. Отказ (изричен или мълчалив) за издаване на индивидуален административен акт е налице тогава, когато при настъпването на посочени в хипотезата на правна норма факти, административният орган е длъжен да се произнесе с акт с определено от нормата съдържание. В случая административният съд, правилно приеме, че за кмета на община Варна не е възникнало задължение за произнасяне по подаденото от жалбоподателя Н. искане и мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК, не е формиран. Съгласно чл. 3, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП лицата, които стопанисват пътищата, ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, като необходимите за организация на движението светлинни сигнали, пътни знаци и пътна маркировка върху платното за движение и крайпътните съоръжения се поставят само след възлагане от собственика или администрацията, управляваща пътя, при условия и по ред, определени с наредбата по ал. 3. Според чл. 6, ал. 1 от Наредбата № РД-02-20-2 от 24.10.2022 г. за организиране на движението по пътищата, отворени за обществено ползване, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, собственикът или администрацията, управляваща пътя в качеството на възложител по смисъла на ЗУТ, възлага изготвянето на проекти за организация и безопасност на движението по пътищата и отговаря за изпълнението и поддържането на организацията на движение на пътищата в съответствие с тези проекти. Анализът на разпоредбите налага заключението, че организацията на движението и поставянето на пътна маркировка и вертикална сигнализация се осъществява служебно от собственика или администрацията, управляваща пътя, а не по заявление на граждани или организации. Следователно, както административният съд правилно приема, кметът на община Варна няма задължение да се произнесе по искането на жалбоподателя. Ето защо мълчалив отказ не е формиран и следователно не е налице административен акт, който подлежи на съдебен контрол. Заявлението на Н. до кмета на община Варна, както административният съд правилно приема, следва да се разгледа като сигнал до органа по смисъла на чл. 119 и сл. АПК. Решението на компетентния орган в производството по сигнал също не полежи на съдебен контрол съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 АПК. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното определение. Съдебният акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане, обстоятелството, че ответникът по частната жалба – кмет на община Варна, се представлява от юрисконсулт, който представя писмен отговор и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за плащане на правната помощ, частният жалбоподател следва да заплати община Варна сумата 50.00 лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт в настоящото производство. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,