Определение № 71 от 22.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 24/2013 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2, изречение първо ГПК във вр. с чл.407,ал.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], срещу разпореждането от 04.09.2012г., постановено по в.гр.д.№ 681/2012г. на Пловдивския АС за издаване на изпълнителен лист на основание чл.404,ал.1 ГПК-въз основа на невлязлото в сила въззивно решение № 1220/21.08.2012г. по в.гр.д. № 691/2012г. В частната жалба се поддържа, че атакуваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно и постановено при нарушение на процесуалния закон, поради което се иска отмяната му и обезсилване на издадения в полза на [фирма] изпълнителен лист. Подържа се, че съгласно разпоредбата на чл.282,ал.1 ГПК подаването на касационна жалба не спира изпълнението на решението, но жалбоподателят може да поиска спиране на изпълнението, като представи надлежно обезпечение. С обжалваното разпореждане съдът разпоредил издаването на изпълнителен лист срещу [фирма] в полза на [фирма] без да изтече срокът за обжалване на въззивното решение, респ. без да прецени дали няма направено искане за спиране на изпълнението на въззивното решение с подадена в срока за обжалване на решението касационна жалба. Счита, че съдът неправилно се е произнесъл по искането за издаване на изпълнителен лист с резолюция, а не с разпореждане, както изискват разпоредбите на чл.405 сл.ГПК. От насрещната страна [фирма] е постъпил писмен отговор срещу основателността на частната жалба. Частната жалба е допустима, но неоснователна. Обжалването на разпореждането за издаване на изпълнителен лист –чл.407,ал.1 ГПК може да бъде основано само на съображенията по чл.406,ал.1 ГПК, които са обхвата на дължимата проверка от съда при издаването му- дали актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Когато изпълнителният лист се издава въз основа на невлязло в сила осъдително решение на въззивен съд, ирелевантно е дали по делото е постъпила касационна жалба от осъдената страна. В този случай уважаването на молбата по чл.405,ал.1 ГПК не е обвързано със срока за обжалване; в противен случай-ако срокът за обжалване е изтекъл, компетентният съд и основанието за издаване на изпълнителния лист биха били различни. Постъпилото искане за спиране на изпълнението по чл.282,ал.2 ГПК е също без значение за възможността страната да поиска и съдът да издаде изпълнителен лист. Спирането на изпълнението на възивното решение е отделно производство, което не е обвързано от наличието на изпълнителен лист; то може да бъде поискано както преди, така и след издаването му. Постановяване издаването на изпълнителен лист по молбата по чл.405,ал.1 ГПК с резолюция на съда не опорочава валидността на акта. Разноски за настоящото производство не са поискани от насрещната страна и такива не се присъждат. Поради изложеното, ВКС, ТК, състав на Първо т.о