Определение № 237 от 31.10.2016 г. на ВКС по т. д. № 3320/2015 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал.1 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 6350/20.06.2016г. по входящия регистър на ВКС, подадена от Х. К. Г., с искане за допълване на определение № 455 от 30.05.2016г. по т.д. № 3320/2015г. на ВКС, I т.о., в частта за разноските, като иска да му бъде присъдена сумата от 1900 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Ответната страна – С. М. Ц., не представя отговор в срока по чл. 248, ал.2 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като констатира, че молбата е подадена от легитимирана страна в законовия срок и обсъди доводите в нея, намира за установено следното: Производството по т.д. № 3320/2015 г. по описа на ВКС, I т.о. е образувано по касационна жалба на С. М. Ц. срещу решение № 1436 от 03.07.2015г. по в.гр.д. № 747/2015г. на Софийски апелативен съд. С определение № 455 от 30.05.2016г. по т.д. № 3320/2015г. на ВКС, постановено по реда на чл.288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. В подадения отговор от ответника по касационната жалба се съдържа искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 1900 лв., като е представен и договор за правна защита и съдействие № 0086471, в който е посочено, че процесната сумата е платена. С оглед гореизложеното и съгласно чл.78, ал.3 ГПК, както и т.1 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС следва изводът, че молбата по чл.248 ГПК е основателна и следва да бъде уважена. На молителя следва да бъде присъдена исканата сума, представляваща сторени от него разноски за адвокатско възнаграждение. Водим от гореизложеното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение