Определение № 60349 от 29.09.2021 г. на ВКС по т. д. № 1675/2021 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на ЗАД „Далл Богг: Живот и здраве“ АД срещу разпореждане от 18.05.2021 г. по гр.д.№1939/2020 г. на САС, с което е върната частна жалба на ЗАД „Далл Богг: Живот и здраве“ АД срещу определение по чл.248 от ГПК, постановено на 23.02.2021 г. по гр.д.№1939/2020 г. В частната жалба се навеждат доводи, че разпореждането е неправилно поради обстоятелството, че указанията за представяне на изложение на основания за допускане на касационно обжалване и на пълномощно на подписалия частната жалба юрисконсулт са неправилни – обжалването на определението по чл.248 от ГПК е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК, а представеното по делото пълномощно на юрисконсулта, подписал частната жалба е безсрочно. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че в предоставения с разпореждане, съобщено на 29.04.2021 г., срок, ЗАД „Далл Богг: Живот и здраве“ АД е изпълнило само указанията за внасяне на държавна такса, но не е представило изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, както и пълномощно на подписалия жалбата юрисконсулт за представителство пред ВКС. Разпореждането е неправилно. Определението, обжалвано с върнатата от въззивния съд частна жалба, е било за изменение на постановеното във въззивното производство решение в частта му за разноските и това определение, с оглед разясненията в т.24 от ТР №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, се обжалва по реда на чл.274, ал.2 от ГПК – когато въззивният съд се произнася по отправено към него искане по чл.248 ГПК, той за първи път разглежда въпроса за съдебноделоводните разноски, поради което неговото определение подлежи на директен контрол и в този случай, ВКС се произнася като втора инстанция по отношение на така постановеното определение. От друга страна в кориците на първоинстанционното производство /л.44 от гр.д.№15722/2017 г. на СГС/ се намира пълномощно, с което подписалият върнатата частна жалба юрисконсулт /К. Н. И./ е упълномощен да представлява ЗАД „Далл Богг: Живот и здраве“ АД пред всички съдилища в страната /вкл. ВКС/ по всякакви дела, да подава частни, въззивни и касационни жалби от името на дружеството, вкл. да извършва всякакви процесуални действия, като пълномощното е безсрочно и важи до писменото му оттегляне от упълномощителя. Т.е. несъмнено е, че частният жалбоподател не е следвало да обосновава наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд по чл.248 от ГПК, като с оглед липсата на данни за оттегляне на цитираното налично по делото пълномощно, не е било необходимо да представя и пълномощно за процесуално представителство пред ВКС, а указанията на въззивния съд в тази насока са били неправилни. В този смисъл и тъй като в предоставения от въззивния съд срок частният жалбоподател е изпълнил указанията за внасяне на дължимата държавна такса по частната жалба, разпореждането за връщането й се явява неправилно и следва да бъде отменено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,