Решение № 7063 от 19.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14716/2010 г.

Решение № 7063 от 19.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14716/2010 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Георги Минчев Георгиев като собственик на ЕТ "Георги Минчев-КЕМИ" - гр. Русе срещу решение № 1958/6.10.2010 г., постановено по адм. дело № 3289/2009 г. по описа на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 180900471/01.09.2009 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Русе, потвърден с решение № 675/06.11.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП за определени данъчни задължения по ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 513,67 лв. и лихви - 91,47 лв. и за 2008 г. - 2 026,65 лв. и лихви - 80,56 лв. Оплакванията са за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага оплаквания, че съдът неправилно е приел, че е налице хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, както и съдебното решение е постановено в противоречие със събраните доказателства. Подробно са изложени и доводи, че законът не поставя условие за някакъв нарочен и изричен документ като доказателство за установяване факта на предаване на конкретна парична сума между физически лица и в тази връзка сочи практика на ВАС. Иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "ОУИ" - р. Варна оспорва касационната жалба чрез юриск. Бонев, който претендира и юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия състав след като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания приема, че е налице следното: Съдът е отхвърлил жалбата, като е приел, че не е доказано предаване на сумите за 2007 г. в размер на 36800 лв. и за 2008 г. - 10000 евро от дъщерята на жалбоподателя. Относно представените декларации от дъщерята на жалбоподателя Мария Минчева, че е предала посочените суми на баща си, за да го подпомогне, съдът е счел, че те като частни документи не носят достоверна дата, тъй като не са нотариално заверени съгласно чл. 181 ГПК. Решението е неправилно. Ревизията е извършена на основание чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, тъй като е прието, че декларираните и/или получените доходи на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Съдът е възприел констатациите на органите по приходите, че не е доказано предаване на паричните средства от Мария Минчева - дъщеря на жалбоподателя, въпреки че не се спори, че дъщерята притежава тези средства, т. е. доказан е произходът на средствата, а е прието, че не е доказано самото им предаване. Касае се в процесния казус до предаване на парични средства между физически лица - роднини по права линия, за разлика от случаите на даване на пари в заем между трети лица и като се има предвид, че и законът не поставя конкретно условие и не сочи изричен документ, с който предаването на парите да се докаже, следва да се приеме, че част от сумата от 36800 лв. е била разполагаема и през 2007 г. и 10000 евро за 2008 г. са реално предадени. Освен това по делото са представени данъчните декларации на дъщерята на жалбоподателя и неговия зет, които живеят и работят във Великобритания. Относно сумата от 10000 евро е доказано, че касаторът е пребивавал във Великобритания (видно от представената по делото информация за резервация на името на касатора, датата на полета за Лондон - 22.12.2007 г. и впоследствие отпътуване от Лондон за Лутън на 01.01.2008 г.) към момента на подписване на декларацията от Марияна Минчева, което навежда на извода, че подписването на декларацията съвпада с предаването на посочената сума. Относно сумата от 36800 лв., която е предадена на касатора от дъщеря му още през 2005 г. установено е по безспорен начин, че тази сума е от продажба на недвижим имот, който е бил собственост на Минчева, а нейния баща Георги Минчев го е продал от нейно име като пълномощник. Нещо повече не се спори по делото, че сумата от продажбата на недвижимия имот е преведена от купувачите по банкова сметка, тъй като са ползвали банков заем. При така установените факти и обстоятелства съдът неправилно е преценил доказателствата по делото и е направил незаконосъобразни изводи, че правилно органите по приходите са приели, че е налице основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за провеждане на ревизията, тъй като от доказателствата се установява, че дъщерята на касатора е притежавала сумите, които е предоставила на баща си още през 2005 г., за да го подпомогне. Затова незаконосъобразен е изводът на съда, че лицето не е разполагало със средства, за да закупи през 2007 г. недвижим имот в размер на 12000 лв. Освен това няма данни, а и не се твърди, че от 2005 г. до 2007 г. тази сума е изразходвана от ревизираното лице, поради което няма пречка да се приеме, че част от нея е разполагаема и през 2007 г. В този смисъл неправилно е прието, че разходите на касатора и за двете ревизирани години са по-големи от доходите му, като се вземе предвид, че като доходи освен предоставените от дъщеря му парични суми, касаторът е имал и доходи от пенсия, които за 2007 г. са в общ размер от 2595,95 лв., а за 2008 г. - 4597,18 лв., както и малки наличности по банкова сметка и доходи от рента. Съпоставени доходите и разходите за двете ревизирани години, се установява, че последните не превишават доходите и незаконосъобразно е извършено облагане по чл. 14 ЗДДФЛ за 2007 г. и 2008 г. на основание чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Като е възприел констатациите на приходните органи, съдът е постановил решение в противоречие със събраните по делото доказателства и неправилно е приложил материалния закон, което е основание за отмяна на решението и съгласно чл. 222, ал. 1 АПК постановяване на друго по същество, с което ревизионният акт като незаконосъобразен бъде отменен. Предвид изхода на делото и направеното искане, на касатора следва да се присъдят разноски в общ размер от 35 лв. Воден от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,