Определение № 432 от 10.09.2024 г. на ВКС по н. д. № 736/2024 г.

Производство е образувано с правно основание по чл. 351, ал. 6 от НПК, по повод постъпила частна жалба от Х. А. И. против разпореждане № 536 от 13.05.2024 г. по в.н.ч.х.д. № 393/2024 г., по описа на Бургаския окръжен съд, ІІ въззивен наказателен състав, с което е върната касационната жалба на тъжителката. Върховният касационен съд, след като обсъди материалите по делото, намери постъпилата частна жалба за неоснователна. Наказателното производство от частен характер е приключило с оправдателна присъда № 26 от 12.04.2024 г., постановено по в.н.ч.х.д. № 393/2024 г. от Бургаския окръжен съд, което е окончателно. Тъжителката обаче подала „касационна жалба“, изготвена от адвокат, до Бургаския апелативен съд, с която обжалвала въззивния съдебен акт. Съдия от въззивния окръжен съд върнал жалбата. Обжалваното разпореждане за връщане на касационната жалба е правилно и законосъобразно. Въззивните съдебни актове по дела от частен характер не подлежат на касационна проверка, по аргумент от чл. 346, т. 2 НПК. Ето защо, частната жалба следва да бъде оставена без последици. С частната жалба е направено и особено искане за спиране на частното производство и отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС по въпросите: подлежи ли на касационно обжалване постановената присъда на ОС-Бургас, противоречили ли на ЕКЗПЧОС, на чл. 47 от Хартата за основните права на ЕС и на правото на ЕС въведеното с чл. 346, т. 2 НПК ограничение на правото на защита на пострадалия. Касационният съдебен състав не намери за необходимо да удовлетвори особеното искане на частната жалбоподателка, защото не счита, че чл. 346, т. 2 НПК противоречи на международни актове. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл. 351, ал. 6 от НПК