Определение № 4247 от 26.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3026/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 501567/05.08.2024 г. на П. Д. С. срещу определение № 50016/27.06.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 3293/2021 г. по описа на ВКС, Трето гражданско отделение, с което е оставено без разглеждане искането на жалбоподателя за изменение на определение № 60322 от 27.09.2021 г., постановено по същото дело, в частта за разноските. Жалбоподателят счита обжалваното определение за нищожно, тъй като не е подписано от съдебния състав. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира частната жалба за допустима, но разгледана по същество – за неоснователна, предвид следното: С обжалваното определение състав на ВКС, ІІІ г.о., е приел, че определението по делото е постановено на 27.09.2021 г. и е необжалваемо. В този случай едномесечният срок по чл. 248, ал. 1 ГПК за отправяне на искане за изменение на определението в частта за разноските тече от 27.09.2021 г. Молителят обаче е направил такова искане едва в частната си жалба, подадена на 20.11.2023 г. - повече от две години след изтичането на срока. По съображения съдът е оставил без разглеждане искането за изменение на постановеното определение в частта за разноските. Определението е правилно и следва да бъде потвърдено. Съдебният акт е подписан от членовете на съдебния състав, който го е постановил. Подписите им са положени собственоръчно, на страница втора от акта. Твърдението на жалбоподателя за липсата им не кореспондира с данните по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. В разглеждания случай определението, допълването на което в частта за разноските е поискано, не е подлежало на обжалване, тъй като със същото е потвърдено разпореждане за връщане на частната жалба на П. С. срещу разпореждане № 1469 от 26.05.2021 г по възз. ч. гр. д. № 718/2021 г. на Софийския апелативен съд. Ето защо молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК, за да е допустима, е следвало да бъде подадена в едномесечен срок от деня на постановяването му - 27.09.2021 г., т.е. най-късно на 27.10.2021 г., който е присъствен ден. Искането за допълване на определението в частта му за разноските е направено 2 години след изтичане на срока - на 20.11.2023 г. При това положение правилно предходният състав на ВКС е приел, че искането е процесуално недопустимо и го е оставил без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение