Определение № 50416 от 22.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4869/2021 г.

Производство по чл.248 ,ал.1 от ГПК. Образувано е по молба Д. И. Д. за изменение на определение №538 от 13.06.2022г на ВКС ІІІ г.о, постановено по настоящето дело на основание чл. 288 ГПК, в частта за разноските. С определението настоящият състав на Върховен касационен съд не е допуснал касационно обжалване и е присъдил на ответника по касационната жалба разноски в размер на 1500 лева за адвокатска защита в касационното производство, предвид искането му в отговора и доказателствата за заплащане на възнаграждение за един адвокат в този размер В молбата се изтъква ,че възнаграждението е прекомерно,за което касаторът Д. И. Д. е навел евентуално възражение още в касационната жалба в случай ,че разноските на ответника за адвокат надхвърлят минималното възнаграждение по чл. 9, ал.3 от наредба №1/2004 г на ВАдвС, което е 600 лева .Сочи се чл.78, ал.5 ГПК Постъпило е становище от „Електроразпределение север” АД чрез адв Л.М., в което се оспорва основателността на молбата.В отговора на касационната жалба който е подробен (9 страници ), са били развити съображения както за недопускане до касационно обжалване, така и по нейната осонователност и чл. 9, ал.3 от наредбата не е приложим.Възнаграждението може да надвишава минималното, но съответства на положения труд Молбата за изменение на определението е постъпила в срок и е допустима Страната,останала задължена за разноски е направила своевмременно възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение от насрещната страна, което възражение съдът не е разгледал Върховен касационен съд намира молбата за частично основателна.Отвентикът в касационното производство е заплатил в полза на надлежно представлявал го адвокат договорено възнаграждение в размер на 1500 лева (с включен ДДС ). Възнаграждението е определено за осъществяваяне на процесуално представителство включително,а не единствано за изготвяне отговор на касационната жалба. Размерът на възнаграждението е прекомерно завишен, надвишава значително минималния размер по наредбата без това да е оправдано, тъй като делото не разакрива фактическа и правна сложност. Случаят по настоящето дело ,без да разкрива особено различие и усложнение в установеността по фактите, е един от множеството други приключили и висящи съдебни спорове с участие на дружеството, предизвикани при сходи обстоятелства, по които дела ответникът се придържа и излага едни и съди доводи и съображения в защита,като се представлява от едно адвокатско дружество, което превъзлага защитата на различни адвокати.Налице е основание по чл.78,ал.5 ГПК разноските в тежест на молителя бъдат намалени до минималия размер.Спорът по делото е с предмет оценям иск за вземане в размер на 5914,03лв.Минималното адвокатско възнаграждение в случая ,включително при защита по касационна жалба ,която се е осъществила с депозиране на отговор ,но при договарянето се възлага и процесуално представителство за адвоката пред ВКС,включително в отговора са изтъкнати съображения в защита по същество,е в размер на 625,70 лева за една инстанция съгласно чл.7,ал.2 от Наредба №1 /2004г на ВАдвС ,при действащата към момента на договаряне и осъществяване на защитата нейна редакция. Тъй като ответникът е заплащал за адвокатска защита по начин и условия,предвидени в §2а от допълнителните разпоредби на Наредба №1 /2004г.на ВАдвС,възнаграждението следва да се намали до размера на сумата 751 лв(с вкл ДДС). По изложените съображения Върховният касационен съд,ІІІ г.о.