Решение № 1307 от 05.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7976/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ТЕЦ "Бобов дол" АД, подадена чрез процесуален представител против решение № 18248/29.05.2025г. постановено по адм. д. № 7612/2024 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлено оспорването на дружеството против т. IV от Решение № Ц-17 от 30.06.2023 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране, постановено по заявление с вх. № Е-14-33-3 от 17.05.2024г. от "ТЕЦ Бобов дол" АД за утвърждаване на цена за изкупуване на произведената от дружеството електрическа енергия от обществения доставчик. Касаторът ТЕЦ "Бобов дол" АД чрез процесуалния си представител твърди, че решението е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, и нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Без да се оспорват фактическите установявания се сочи, че първостепенният съд е направил въз основа на установеното неправилни правни изводи. Сочи, че неправилно са приложени нормите на чл. 30, ал. 1, т. 1 вр. чл. 21, ал. 1, т. 21 ЗЕ от Закона за енергетиката в действалата към спорния момент редакция. Иска отмяна на оспореното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспореното решение на КЕВР. Претендира присъждане на сторените разноски. Ответникът – Комисия за енергийно и водно регулиране чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Участвалият по делото прокурор от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. От фактическа страна съдът е установил, че със заявление с вх. № Е-14-33-3 от 17.05.2024 г. по реда на чл. 41 от Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия "ТЕЦ Бобов дол" АД е предложило за утвърждаване следните цени: цена за енергия - 239,76 лв. /MWh, без ДДС; цена за разполагаемост - 40,68 лв. /MWh, без ДДС; пълна цена за електрическа енергия - 288,85 лв. /MWh, без ДДС. Комисията е извършила преценка, че цената на произведената електроенергия от дружеството е с 61.14 % по-висока от определената прогнозна пазарна цена за периода. Предвид това е формиран извод, че "ТЕЦ Бобов дол" АД не отговаря на условията за разполагаемост по чл. 21, ал. 1, т. 21, изр. второ от ЗЕ, поради което с т. IV от диспозитива на решението е отказано утвърждаването на цени по отношение на този производител. От приетото и кредитирано експертно заключение по делото е установено, че определената от КЕВР с оспореното решение прогнозна пазарна цена за базов товар за ценовоя период от 01.07.2024г. до 30.06.2025г. съответства на борсовите данни за българските и унгарските фючърси на Европейската иенергийна борса (ЕЕХ) и унгарската борса за деривативни инструменти (HUDEX), но е използван консервативен подход при определяне на крайната абсолютна стойност, като установените цени са били намалени с между 2 и 5 евро/МВтч.Вследствие на този извод експертът е определил прогназна пазарна цена без консервативна редукция, която е с 5,38 лв/МВтч по-висока от определената от КЕВР. В допълнение, експертът е уточнил, че на националната борса БНЕБ, както и на регионалните OPCOM и HUPX не се извършва търговия по фючърсни цени, а чрез данните за търговия по двустранни договори на OPCOM за регулаторния период е била изчислена в размер на около 106 евро на МВтч. Наред с това експертът е определил, че дори и сравнена единичната покупна цена на жалбоподателя, с тази на обществения доставчик, първата надвишава втората с 46,9%. При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът е приел жалбата за допустима, но неоснователна. По съществото на спора е изложил е съображения за това, че оспореното решение на КЕВР е прието при спазване на материалния закон, като не е отразил и констатации за допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът е обсъдил изрично нормите на чл. 21, ал. 1, т. 21 ЗЕ, чл.24, ал.2 и чл. 30, ал. 1, т. 1 от ЗЕ КЕВР в относимите им редакции. При преценка на конкретиката на спора съдебният състав е преценил, че и след заключението по назначената, изготвена и приета без забележки експертиза се установява наличие на ограничителните предпоставки на чл. 21, ал.1, т.21, изр. второ, което забранява на КЕВР определянето на разполагаемост на производители, чиято регулирана цена надхвърля с повече от 10 на сто прогнозираната пазарна цена за регулаторния период, с изключение на тези по чл. 93а и 94 ЗЕ в действалите към датата на постановяване на оспорения акт редакции. При така изложените съображения оспорването е било отхвърлено. Настоящият състав, след като разгледа възраженията на касатора, съобрази установените факти и обстоятелства, както и липсата на спор относно същите, намира правните изводи на първоинстанционния съдебен състав за правилни и обосновани. Не са налице допуснати от съда нарушения, които да представляват касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. При правилноустановената по делото фактическа обстановка съдът е достигнал до правилно разрешение на съдебния спор. Не са налице допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правилно съдът е възприел изводите на експерта по назначената експертиза като подкрепящи изводите на органа касателно оспорената част от административния акт. АССГ правилно не е разгледал изключението, предвидено в разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 21 вр. чл. 93а и чл.94 ЗЕ, доколкото нито в обстоятелствената част на оспореното решение, нито в жалбата сезирала съдебния състав се излагат твърдения касаторът да попада сред някоя от предвидените в същата разпоредба хипотези. По натам правилни се явяват изводите на съда касателно смисъла на закона инкорпориран в разпоредбата на чл.24, ал.2 ЗЕ, според която при изпълнение на правомощието си по чл. 21, ал. 1, т. 21 (ЗЕ) комисията прилага критериите по-ниска цена, сезонност и покриване на върхови товари. Съдът правилно е възприел прогнозната цена за базов товар като правилно определена, доколкото, макар експертът по назначената експертиза, да е представил варианти на същата, изключващи консервативната й редукция или определящи я единствено на база видовете сделки (двустранни), сключвани на националната и регионални борси, същият не твърди и обосновава извод за допуснати нарушения при определяне на абсолютната й стойност. В допълнение може да бъде посочено, че и при сравнение на одобрената за дружеството пълна цена за енергия в лева на МВтч за регулирания период и изчислената според експерта прогнозна пазарна цена на базов товар, първата многократно надвишава нормативноустановения лимит от 10 на сто от прогнозираната пазарна цена за регулаторния период и не оборва изводите на първоинстанционния съдебен състав. Неоснователно касаторът претендира, че КЕВР следва да му определи прогнозна месечна разполагаемост за производство на електрическа енергия, като аргументира тезата си с високата стойност на утвърдената цена на електрическата енергия на „ТЕЦ Марица Изток 2“ ЕАД, доколкото установеното от негова страна вследствие изрично волеизявление на Министъра на енергетиката в тази насока (Заповед Е-РД – 16-310/31.05.2024г.) определяне на обща годишна квота за задължително изкупуване на електрическа енергия е в изпълнение на Решение на Народното събрание на Република България от 31.01.2020г., което не подлежи на обжалване, както изрично е посочено в оспорения административен акт От заключенията по изготвената експертиза действително се установява, че касаторът не отговаря на изискването по чл. 21, ал. 1, т. 21 ЗЕ. Логическият анализ на регулаторната функция на КЕВР съвместно със залегналата в закона роля на обществения доставчик и на производителите на ел. енергия, които продават на регулирани цени, сочи, че изключението, визирано в чл. 21, ал. 1, т. 21 ЗЕ касае първото изречение от текста на тази норма, а не второто изречение. Става въпрос за изключение от задължението за определяне на разполагаемост, когато производителите са натоварени да произведат и продадат ел. енергия по чл. 93а, ал. 1, т. 3 ЗЕ, а не за изключение от правилото, че не се определя разполагаемост на производители, чиято регулирана цена надхвърля с повече от 10 на сто прогнозираната пазарна цена за регулаторния период. Произведената електрическа енергия въз основа на заповедите по чл. 4, ал. 2, т. 8 ЗЕ не се изкупува по договор за изкупуване на разполагаемост и електрическа енергия. С тези заповеди вече е определено количеството енергия, която касаторът трябва да произведе и продаде на обществения доставчик, поради което не е необходимо още веднъж или допълнително това количество енергия да бъде определяно чрез механизма на разполагаемостта, съгласно § 1, т. 48 ДР ЗЕ. По тази причина КЕВР правилно е отказала да определи разполагаемост и цена, по която дружеството да продава на регулирани цени на обществения доставчик, защото за него не са налице условията за това, предвид твърде високата цена, която то предлага. Това не означава, че то няма да продаде определените по министерските заповеди количества на тази цена, а че няма да може да продаде на тази цена по-големи количества от вече определените за изкупуване от НЕК. Що се отнася до цената, по която произведената въз основа на заповедите ел. енергия трябва да бъде продадена на НЕК, тя е определена от КЕВР и е залегнала в регулираната цена, по която, по силата на обжалваното решение, НЕК ще изкупува ел. енергия от дружеството. В този случай отрицателната разлика между изкупната цена и цената на регулирания пазар, по която "НЕК" ЕАД ще продава ел. енергия на крайните снабдители, изрично е предвидено компенсиране на обществения доставчик от Фонд "Сигурност на електроенергийната система". Това е в съответствие със задължението на КЕВР да регулира цените, по които общественият доставчик изкупува електрическа енергия от производителите и я продава на крайните снабдители, както и с чл. 36б, ал. 1 ЗЕ. Извън хипотезата на чл. 4, ал. 2, т. 8 ЗЕ обаче няма законово, а икономическо основание общественият доставчик да бъде задължаван да купува енергия от дружеството при условията на разполагаемост след като предложената и одобрена в полза на ТЕЦ Бобов дол АД цена надвърля нормативноустановения лимит от 10 на сто. В подкрепа на горните съображения е и обстоятелството, че считано от 01.05.2024г. на основание разпоредбата на чл.93а, ал.2 ЗЕ бива забранено изобщо продължаването на предходни или сключването на нови дългосрочни договори за изкупуване на електрическа енергия и разполагаемост или други подобни споразумения със същия или еквивалентен предмет или ефект. Със същата норма изрично е предвидено и това, че производители на електрическа енергия от въглища, които са се възползвали от такива договори, не могат да получават нова държавна помощ за подпомагане на производството от въглища. По изложените съображения решението на АССГ е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора, на ответника се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. Същите съобразно разпоредбата на чл.12 от Закона за Въвеждане на еврото в Република България, следва да бъдат превалутирани, като числовата стойност в левове се раздели на пълната числова стойност на официалния валутен курс, изразен с шест цифри с всичките пет знака след десетичната запетая, а закръгляването се извърши по реда на чл.13 от същия нормативен акт. В този случай равностойността на 200,00 лева в евро възлиза на 102,28 (сто и две евро) и 28 е.ц. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение