Решение № 14838 от 3.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13143/2017 г.

Решение № 14838 от 3.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13143/2017 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Реджебов, чрез пълномощника му адв. В. Коева, против решение № 346 от 10.10.2017 г., постановено по адм. дело № 637/2017 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 366 з-2149 от 28.07.2017 г., в частта й по т. 2, издадена от директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Велико Търново, с която временно е отстранен от длъжност и е разпоредено изземване на служебните му карта, личен знак и оръжие. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради необоснованост на изводите на съда и противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се приетото от съда, че заповедта е мотивирана и са посочени фактически и правни основания за издаването й в оспорената част, което не съответства на данните по делото. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно. Претендират се разноски за двете инстанции. Ответникът - директорът на ОДМВР - Велико Търново, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт С. Гидикова, в писмен отговор по чл. 163, ал. 2, във вр. с чл. 228 от АПК, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за касационното производство за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и потвърждаване на съдебното решение. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Съдът е събрал и обсъдил релевантните за спора доказателства и е установил фактите по делото, но в резултат на неточната им интерпретация е постановил необосновано и в нарушение на материалния закон решение. Приел е за установено, че по отношение на жалбоподателя са постъпили данни за допуснати нарушения на служебната дисциплина. Извършени са предварителни проверки, констатациите от които са обективирани в справка № 366 р-12895 от 27.07.2017 г., в която е предложено за нарушенията, които са квалифицирани като тежки нарушения на служебната дисциплина, да бъде образувано дисциплинарно производство срещу жалбоподателя. С частично оспорената заповед е образувано дисциплинарното производство, за две тежки нарушения, изразяващи се в: 1. доставка на стоки без акцизен бандерол за магазин, собственост на бащата на нарушителя, с което са нарушени етичните правила за поведение, регламентирани в Етичния кодекс на поведението на държавните служители в МВР (Етичния кодекс) по т. 19 и т. 20, съставляващо тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и 2. използване на служебното положение за облага на трето лице - осуетяване на административно-наказателна отговорност спрямо М. Серафимов, управлявал товарен автомобил без да притежава свидетелство за правоуправление, съставляващо тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 203, ал. 1, т. 7 от ЗМВР. С оспорената точка втора, директорът на ОДМВР е разпоредил временното отстраняване от дължност. В заповедта е посочено, че с деянията си държавният служител младши експерт Реджебов - младши полицейски инспектор в група "Охранителна полиция" (ОП) в Районно управление (РУ) - Елена при ОДМВР - Велико Търново е извършил тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на цитираните текстове от ЗМВР, за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и предвид обстоятелството, че служебното му положение може да затрудни разкриването на обективната истина на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 и ал. 12, чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, с точка 1 от заповедта е образувано дисциплинарно производство, с точка 2 е разпоредено временно отстраняване от длъжност и изземване на служебните карта, личен знак и оръжие. При тези данни, съдът е приел от правна страна, че заповедта е издадена от компетентен орган, в писмена форма, при спазване на процесуалните правила, както и че същата е мотивирана в оспорената част. Съдът е посочил, че налагането на тази временна принудителна мярка, основната цел на която е да препятства възможността на служителя, продължавайки да изпълнява задълженията си, да създаде пречки за обективното, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата в дисциплинарното производство, следва да се съобрази с всеки конкретен случай, за да се спази принципа на "съразмерност" и да не се засегнат правата на лицето, по отношение което е наложена мярката в степен по-голяма от най-необходимото за постигане на целта, за която се издава актът. Правото на преценка е предоставено на органа на дисциплинарна власт, като в случая издателят на акта е съобразил, че се твърди извършване на две тежки нарушения на служебната дисциплина. Съдът е посочил, че обстоятелството, че едното от двете предполагаеми нарушения е свързано с използване на служебното положение за постигане на определена облага мотивира съдът да приеме, че вероятно Реджебов е склонен да оказва въздействие, възползвайки се от заеманата длъжност. Поради това е логично да бъде отстранен от длъжност, за да не създаде пречки за обективното, пълно и всестранно изясняване на обстоятелствата по дисциплинарното производство. Ето защо съдът е счел, че несъмнено при това положение приложението на мярката "временно отстраняване от длъжност" е фактически и правно обосновано. Административният орган е изложил мотиви относно двете предпоставки на чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като по отношение на втората предпоставка е посочил, че служебното положение би затруднило разследването именно с оглед характера на едното от нарушенията - използване на служебното положение за неправомерни цели. По тези съображения съдът е отхвърлил възраженията за липса на мотиви относно оспорената част от заповедта и е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Съгласно чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, държавен служител в МВР може да бъде временно отстранен от длъжност, с писмена заповед, когато срещу него е образувано дисциплинарно производство по чл. 207 от ЗМВР и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина. В случая, правилно съдът е приел, че е налице първата от двете изискуеми в кумулация изисквания на нормата - срещу служителя е образувано дисциплинарно производство по чл. 207 от ЗМВР. Не може да бъде споделен обаче изводът на съда, че в заповедта са посочени обстоятелства и доказателства, свързани със служебното му положение - младши полицейски инспектор в Група "ОП" при РУ - Елена, които да обосновават как това му служебно положение може да се отрази на разкриването на обективната истина. Видно от текста на оспорената заповед, в нея не са изложени никакви мотиви във връзка с отстраняването от длъжност, дори и такива, свързани с тежестта на нарушенията, в противовес на приетото от съда. Вярно е, че заповедта е издадена на основание чл. 207 от ЗМВР, което е задължение за органа при постъпили данни за тежки по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 2 - 15 от ЗМВР нарушения. Именно в този смисъл предстоящите да бъдат установявани нарушения са посочени като тежки, но липсват мотиви, че именно тяхната тежест налага временното отстраняване на дисциплинарнопривлеченото лице. Освен това, тежестта на нарушенията не е елемент от фактическия състав на нормата на чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Същата косвено е свързана с първия елемент от нормата - наличие на образувано производство по чл. 207 от ЗМВР. Именно при наличие на нарушение по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 2-15 от ЗМВР, т. е. при тежко нарушение следва задължително образуване на производство по реда на чл. 207 от ЗМВР, като органът действа при обвързана компетентност. Характерът на нарушението не е относим към втория изискуем елемент на нормата, за който липсват каквито и да е съображения. Правилно в съдебното решение е посочено, че чл. 214, ал. 1, т. 1 дава право на преценка във всеки отделен случай на органа на дисциплинарна власт дали да предприеме налагането на временната мярка или не. Предоставената му дискреционна власт обаче налага да бъдат изложени убедителни мотиви защо счита, че служебното положение на жалбоподателя ще се отрази на обективността на дисциплинарното разследване. Без в заповедта да има изложени мотиви, съдът по презумпция е приел, че при извършеното тежко нарушение - използване на служебното положение за облага на трети лица, се налага отстраняване на служителя от длъжност, с което е нарушен закона и е ограничено конституционното му право на труд. По същия недопустим начин по предположение, че щом служителят е използвал служебното си положение за получаване на неследваща се облага, то ще се опита да използва служебното си положение, за да затрудни разкриването на обективната истина, съдът е счел за законосъобразно прилагането на временната мярка. Следва да се посочи, че по случая е образувано и досъдебно производство, като част от материалите са ползвани и в дисциплинарното производство, като липсва каквато и да е връзка между служебното положение на жалбоподателя и разследващия. При липсата на мотиви, как в конкретния случай, служебното положение на жалбоподателя би затруднило разкриването на обективната истина, съдът необосновано и в нарушение на закона е приел, че заповедта в оспорената част е мотивирана и е посочено фактическо и правно основание за постановяване на мярката "временно отстраняване от длъжност". Само цитирането на текста от закона и презумирането, че длъжността на дисциплинарнопривлеченото лице, може да попречи на разкриване на обективната истина, ако същото продължи да работи, не удовлетворява изискването за мотивираност на административния акт. Постановеното решение е неправилно, поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон и следва да бъде отменено. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна, настоящият състав следва да се произнесе по съществото на спора, като отмени оспорената заповед като незаконосъобразна - постановена при липса на мотиви. С оглед изхода на делото е основателна претенцията на касатора за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Същите възлизат общо на 605 лв., от които 5 лв. за държавна такса за образуване на касационното производство и по 300 лв., действително заплатен адвокатски хонорар за представителство пред всяка инстанция, за един адвокат, доказани от представените два договора за правна помощ - № 0204218 от 1.04.2017 г. и № 0204222 от 20.10.2017 г. Ето защо и на основание чл. 222, ал. 1, във вр. с чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,