Определение от 08.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9730/2025 г.

Производството е по реда на чл. 185 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба, подадена от Б. Е. Х., чрез адв. А. Живков, срещу разпоредбата на чл. 10, т. 7 от Наредба № 8121з-142 от 22.02.2016 г. за условията и реда за изпращане на държавни служители от Министерството на вътрешните работи за изпълнение на длъжност в институции или в структури на Европейския съюз и в международни организации, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 17 от 1.03.2016 г., в сила от 1.03.2016 г., доп., бр. 4 от 14.01.2020 г., в сила от 14.01.2020 г., изм. и доп., бр. 37 от 25.04.2023 г., в сила от 25.04.2023 г. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, при извършена проверка за редовност и допустимост на жалбата, установи следното: Подадената жалба не отговаря на изискванията на чл.150, ал.1 и ал.2, вр. чл.196 АПК, тъй като към нея не са приложени доказателства, обуславящи изложените доводи относно правния интерес от оспорването на нормативния акт от жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1 АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Цитираната разпоредба регламентира като условие за допустимост на оспорването на подзаконов нормативен акт, наличието на правен интерес за лицето, сезирало съда. Правният интерес е една от абсолютните предпоставки за допустимост на съдебното производство. Същият е тясно свързан с института на правото на оспорване, чието съдържание е изяснено по категоричен начин в административноправната теория и практика и представлява публично субективно потестативно право, осъществявано по съдебен ред, което принадлежи на граждани и юридически лица, чиито права и законни интереси са засегнати (нарушени или застрашени) със съответната проява на административна власт. (Вж.: Решение № 21/26.10.1995 г., постановено по тълк. дело № 18/1995 г. на Конституционния съд (КС) на РБ). В конкретния случай на жалбоподателя следва да се укаже, че в 7-дневен срок от съобщаването, следва да представи съответните доказателства, във връзка с наведените твърдения, че е държавен служител по Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР), обуславящи наличието на пряк, личен и непосредствен правен интерес от оспорването. Предвид изложеното, на основание чл. 196 АПК, във връзка с чл.158, ал.1 АПК, Върховният административен съд, тричленен шесто отделение,