Определение № 2713 от 11.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1973/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на „Електроразпределителни мрежи запад“ ЕАД, чрез адв. Ц. Димитрова– САК, против Определение № 2480/ 20.01.2026 г., постановено по адм. дело № 688/ 2026 г. по описа на Административен съд- София- град. С частната жалба се релевира оплакване за неправилност на определението, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че са налице предпоставките на чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК за спиране на предварителното изпълнение на Решение № ПАМ-6/ 17.12.2025 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране. Излагат се твърдения, че е налице обоснована възможност за настъпване на значителни и трудно поправими вреди. Иска се отмяна на обжалваното определение и уважаване на искането за спиране предварителното решение на административния орган. Ответникът– Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), чрез процесуален представител, оспорва частната жалба и поддържа законосъобразност на първоинстанционния съдебен акт. Моли да се остави в сила обжалвания административен акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, намира частната жалба за допустима – подадена е в 7- дневния срок по чл. 230 АПК, от страна по делото, за която определението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С обжалваното определение Административен съд – София-град е отхвърлил искането на „Електроразпределителни мрежи запад“ ЕАД за спиране на предварителното изпълнение на Решение № ПАМ- 6/ 17.12.2025 г. на КЕВР, с което на дружеството са дадени задължителни писмени разпореждания: по т. 1 – в седемдневен срок от получаване на решението, в съответствие с чл. 58 от Общите условия на договорите за използване на електроразпределителната мрежа и чл. 73, ал. 4 ЗЕ да определи размера на дължимата неустойка на всеки клиент, останал без електрозахранване по вина на дружеството в периода 02.10.2025 г.– 12.10.2025 г.; по т. 2– в седемдневен срок след изпълнение на т. 1 да издаде съответните данъчни документи и да извърши плащания към „Електрохолд продажби“, което да приспадне неустойката от общата стойност на фактурите за всички клиенти по т. 1, с изключение на получилите такава чрез банков превод преди датата на решението; и по т. 3 – в седемдневен срок след изпълнение на т. 1 и 2 да представи в КЕВР доказателства за предприетите действия, включително информация за името и адреса на клиентите, продължителността на времето без електрозахранване и размера на определената на тази база неустойка. Доказателствата да бъдат предоставени на електронен носител във формат PDF. От правна страна първоинстанционният съд е приел, за недоказани твърденията на жалбоподателя за опасност от увреждане на дружеството в резултат на допуснатото предварително изпълнение. Посочил, че не са представени конкретни доказателства за претърпени имуществени вреди, както и такива свързани с възникнали правни спорове със засегнати клиенти на дружеството. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че обжалваното определение е НЕПРАВИЛНО, като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Съгласно чл.203 ЗЕ решението по чл.202, ал. 1 може да се обжалва чрез комисията или чрез министъра на енергетиката пред Административния съд– град София по реда на АПК в 14- дневен срок от съобщаването му. Обжалването на решението за прилагане на принудителна административна мярка не спира неговото изпълнение. Според чл. 204 ЗЕ доколкото в тази глава не са предвидени особени правила, прилагат се съответните разпоредби на АПК. В съответствие с чл.166, ал.4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Искането на засегнатото лице следва да е обосновано с наличието на вреда, която има пряк и значим отрицателен ефект за оспорващия. Спирането на изпълнението на административния акт като вид обезпечение при обжалване, има за цел да предотврати осъществяването на незаконосъобразни действия разпоредени с оспорения акт. Съдът, разглеждащ искането за спиране по чл.166, ал.4 от АПК следва да прецени дали незабавното изпълнение може да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата, която при това трябва да бъде съпоставена с търсената от закона, допускащ незабавно изпълнение, защита на обществения интерес. Дължима е проверка дали с предварителното изпълнение няма да бъдат преминати рамките на основни, гарантирани и защитими в правовата държава права и интереси на оспорващия. Следва да се съобрази, че според Тълкувателно решение № 5 от 08.09.2009г. на ОСК на ВАС, по тълкувателно дело № 1/ 2009 г., разпоредбата на чл.166, ал.2 от АПК за спиране изпълнението на административния акт е обща разпоредба за съдебен контрол, приложима по отношение на всички актове, с които е допуснато по силата на отделни закони предварително изпълнение на административен акт, когато законът не предвижда изрична забрана за съдебен контрол. Основателността на спирането е подчинена на принципа за съразмерност, а именно – „административният акт и неговото изпълнение да не засягат права и законни интереси в по- голяма степен от най- необходимото за целта, за която актът се издава”. В тази връзка съдът необосновано е отказал спиране на изпълнението, поради липса на доказателства, свързани с преценката за настъпване на значителна или трудно поправима вреда за жалбоподателя. С частната жалба е представено доказателство за извършено на 5.01.2026г. плащане по банков път въз основа на ПАМ. В случая, се установява обоснована вероятност предварителното изпълнение да доведе до значителни и трудно поправими вреди, които надхвърлят обичайните неблагоприятни последици от изпълнението на утежняващ акт. Решението изисква в изключително кратки, кумулативно определени срокове да бъдат извършени последователни действия по идентифициране на засегнати клиенти, определяне на индивидуални неустойки, издаване на данъчни документи и реално прехвърляне на значителни парични средства към трето лице, което да прихваща сумите от бъдещи фактури. Тази схема по изпълнение по необходимост предполага значим оперативен, финансов и правен риск, включително от счетоводни и данъчни несъответствия и от невъзможност за индивидуално уреждане на претенциите на клиенти в краткия срок. Наред с това, в искането са наведени твърдения за настъпили нови обстоятелства, тъй като след постановяване на решението вече са постъпили искания от клиенти за директно изплащане на неустойки. При съчетаване на тези индивидуални претенции с разпореденото плащане към „Електрохолд продажби“ се формира реален риск от двойно плащане (еднократно към клиента и вторично чрез механизма на приспадане/прихващане по фактури), който по естеството си е трудно поправим, доколкото последващото възстановяване на недължимо платени суми би изисквало множество индивидуални действия и евентуални съдебни производства, с несигурен изход и продължителност, при това със значителни транзакционни разходи и засягане на текущата дейност на дружеството. При липса на спор, че общественият интерес е свързан с своевременно компенсиране на засегнатите потребители, спирането на предварителното изпълнение до приключване на спора не обезсмисля възможността за удовлетворяване на този интерес, доколкото се касае за парични престации, чието изпълнение при неблагоприятен за жалбоподателя изход може да бъде реализирано след влизане в сила на съдебния акт, докато преждевременното им осъществяване чрез механизма, предвиден в решението, може да доведе до трудно управляеми и трудно обратими последици. Настоящият съдебен състав с оглед на изложените доводи и представените писмени доказателства приема, че предварителното изпълнение може да причини значителни или трудно поправими вреди на оспорващия по повод осъществяване на неговата дейност, предвид значителния размер на изплатените до момента суми по наложената ПАМ. Изложените изводи са достатъчно основание да се уважи искането за спиране на предварителното изпълнение до разрешаване на административноправния спор с влязло в сила съдебно решение. Предвид на изложените съображения следва да бъде отменено обжалваното определение, като неправилно и в съответствие с чл.236, във връзка с чл.222, ал.1 и чл.166, ал.4 от АПК да бъде спряно предварителното изпълнение на Решение № ПАМ-6/ 17.12.2025 г. на КЕВР, в частта му по т.1, т.2 и т.3, до приключване на административноправния спор с влязъл в сила съдебен акт. Водим от гореизложеното и на основание чл. 236, във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. 2, чл.222, ал.1 и чл.166, ал.4, във връзка с ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение