Определение № 3899 от 11.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3291/2023 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от "ЧАЙКА 6" ЕООД, подадена чрез адвокат Н. Такев, срещу определение № 51 от 03.01.2023 г., постановено по адм. дело № 8/2023 г. по описа на Административен съд – София град, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу разпореждане за допускане на предварително изпълнение на заповед № Т-ТД-16433/20.12.2022 г. на министъра на туризма. Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Развитите доводи изцяло преповтарят сочените в жалбата, с която е бил сезиран административният съд. Моли ВАС да отмени постановеното определение и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия за разглеждане на жалбата по същество. Ответникът – министъра на туризма не взема становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 230 АПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба, поради което е допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – София град е образувано по оспорване на заповед № Т-ТД-16433/20.12.2022 г. на министъра на туризма, с която, в резултат на проведена тръжна процедура с тайно наддаване за отдаване под наем на обект изключителна държавна собственост - обособена част от крайбрежната ивица, представляваща морски плаж „Мечата дупка 1“ и морски плаж „Мечата дупка 2“, с обща площ в размер на 4 245 кв.м., съставляващи поземлен имот с идентификатор 44094.21.104 по кадастралната карта и регистри на землището на [населено място], община Царево, област Бургас, министърът на туризма е определил дружеството „Райд Екстрийм“ ЕООД, за спечелил проведеният на 27.08.2021 г. търг с тайно наддаване. Процесната заповед е издадена на основание чл. 55, ал. 1 и чл. 57 ППЗДС във вр. с чл. 7, ал. 5 и чл. 8, ал. 1, т. 5 ЗУЧК, съставените протоколи по чл. 53, ал. 1 от ППЗДС за провеждане на търг с тайно наддаване за отдаване под наем на описания обект и в изпълнение на определение № 3650 от 09.05.2022 г. на Административен съд - София град, Второ отделение, 27 състав, влязло в сила на 02.11.2022 г. За да постанови обжалваното определение съдът е приел, че за жалбоподателя не е налице пряк и непосредствен правен интерес от оспорване на заповедта, тъй като видно от данните по преписката същият не е и няма качеството на участник в тръжното производството, като не е и адресат на акта. Според съда дружеството, макар да обосновава правния си интерес от обжалване на разпореждането за предварително изпълнение с наличието на Договор № Т РД-35-8/18.04.2017г., по силата който е наемател, респ. държи на валидно правно основание морски плаж „Мечата дупка 2“, община Царево, крайният срок на договора, удължен с допълнително споразумение от 08.09.2020 г., изтича на 18.01.2023 г. По аргумент от чл. 7, ал. 5 във вр. с чл. 13, ал. 4 ППЗДС административният съд е направил извод, че едва след приключване на тръжната процедура и сключване на договор за наем със спечелилият търга участник би могла да възникне колизия между правото на държане на съответният имот между отделни наематели. До това обаче не би се стигнало, съответно правната сфера на жалбоподателя нямало да бъде засегната по никакъв начин, доколкото претендираните като противопоставими права са времево ограничени и тяхната темпорална рамка не съвпада с периода на действие на договора за наем, който може да бъде сключен, като следствие от процесната заповед. Изложени са и съображения, че самата заповед предвижда модалитет, който не позволява настъпването на евентуална колизия между права на отделни наематели. Посоченото е мотивирало съда да приеме, че на жалбоподателя не може да се признае и качеството на трето, засегнато от действието на акта лице, съобразно нормата на чл.15 ал. 1, съответно чл.153, ал.1, предл. трето АПК. По тези съображения и на основание чл. 159, т. 4 АПК е оставил жалбата без разглеждане. Определението е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват основания за отмяна. Правилно, с оглед фактите по делото, решаващият съд е преценил, че за жалбоподателя липсва правен интерес от оспорването, тъй като е налице административен акт, с който не се засягат негови права или законни интереси. От представените доказателства по делото се установява, че дружеството не е участвало в тръжната процедура с тайно наддаване за отдаване под наем на обект изключителна държавна собственост - обособена част от крайбрежната ивица, представляваща морски плаж „Мечата дупка 1“ и морски плаж „Мечата дупка 2“ с обща площ в размер на 4 245 кв. м., съставляващи поземлен имот с идентификатор 44094.21.104 по кадастралната карта и регистри на землището на [населено място], община Царево, област Бургас. Дружеството не е и адресат на издадената заповед, с която министърът на туризма е определил дружеството „Райд Екстрийм“ ЕООД, за спечелил проведеният на 27.08.2021 г. търг с тайно наддаване. Според настоящата касационна инстанция оплакванията на жалбоподателя са относими не към опорочаване на проведената тръжна процедура и на приключващата заповед за определяне на наемател, а срещу самото откриване на тръжна процедура за отдаване под наем, тъй като основното му възражение е, че е действащ наемател на същия обект. При това положение съдът намира, че актът, с който правната сфера на жалбоподателя е накърнена поради твърдяното от него действащо наемно правоотношение е Заповед № Т-РД-16-206 от 27.07.2021 г., с която министърът на туризма е открил тръжната процедура, която заповед обаче не е предмет на настоящото съдебно производство. Поради това са верни изводите на административния съд, че с оспорения административен акт не се нарушават или застрашават заявените от жалбоподателя права и интереси във връзка с твърдяното от него правоотношение, включително защото крайният срок на наемния договор, удължен със сключеното на 08.09.2020 г. допълнително споразумение, изтича на 18.01.2023 г. Ирелевантен за настоящото производство е изходът на делото по предявения установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, с който се иска да бъде признато за установено, че договор № Т-РД-35-8 от 18-04-2017 г. е съществуващ (действащ) и не е прекратен, предвид изтичането на срока му. Обосновано административният съд е преценил, че т. 1 и т. 4 на оспорената заповед, и поставените в тях кумулативни условия, след настъпването на които ще бъде сключен договор за наем със спечелилия тръжната процедура участник, са такива, които биха предотвратили евентуална колизия на права на отделни наематели. Така предвидената последователност от действия, предхождащи сключването на наемен договор за морския плаж, е своеобразна гаранция, че няма да се стигне до конфликт между основанията за възникване на едно и също субективно право. Предвид изложеното обжалваното определение като правилно следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение