Определение № 278 от 10.04.2023 г. на ВКС по т. д. № 583/2023 г.

Производството е по чл.282 ал.2 т.1 ГПК, образувано по молба на ЗАЙЧЕВ И СИН ООД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, за спиране на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 10092 от 14.10.2022 г. по в.т.д. № 251/2020 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 3 състав, с което, след частична отмяна на решение по т.д.№ 4409/2015 г. на СГС, VІ т.о., 4 състав от 04.12.2017 г., молителят е осъден да заплати на СВАРКА БГ ООД сумата 28 556.80 лв. – главница, на основание чл.99 вр. чл.266 ЗЗД, както и сумата 2 551.21 лв. – обезщетение за забава за периода 06.08.2014 г. - 22.06.2015 г., на основание чл.86 ЗЗД. За да се произнесе, настоящият съдебен състав прецени следното: Молителят е подал в законоустановения срок по чл.283 ГПК редовна и допустима касационна жалба срещу осъдителната част на решението на САС, поради което същото не е влязло в сила. Представил е и доказателства за внесено обезпечение в размер на присъдената главница – 28 556.80 лв., чието постъпване по сметка на ВКС е удостоверено от счетоводител при съда към 10.04.2023 г. Предвид горното, налице са предпоставките на чл.282 ал.2 т.1 ГПК за спиране изпълнението на въззивното решение в частта относно посочената главница. Искането е неоснователно в частта, с която се моли да бъде спряно изпълнението на въззивното решение и относно присъденото обезщетение за забава, предвид липсата на внесено обезпечение за сумата от 2 551.21 лв. по иска по чл.86 ЗЗД. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение