Определение № 63 от 15.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 281/2012 г.

Производство по чл. 248, ал. 1 ГПК. Постъпила е молба вх. № 11428/27.11.2012 г. от ищеца М. И. С. чрез адвокат М. М. за допълване на решение № 307/30.10.2012 г. по гр. д. № 281/2012 г., ВКС, ІІІ г. о. в частта му за разноските пред въззивната и касационна инстанции, тъй като в решението липсва произнасяне относно претендираното от М. И. С. възнаграждение за един адвокат, искане за което е направено първоначално с касационната жалба, а по-късно и в съдебното заседание на 15.10.2012 г. Моли съда да се осъди ДФ „Земеделие”, [населено място] да заплати на М. И. С. предявеното във въззивното производство пред СГС възнаграждение за един адвокат в размер на 840 лв. в съответствие с договор за правна защита от 3.05.2010 г., както и предявеното в касационното производство възнаграждение за един адвокат в общ размер на сумата 2 150 лв. в съответствие с договор за правна защита от 8.06.2012 г. и договор за правна защита от 12.10.2012 г. За ответника по молбатаДФ „Земеделие”, [населено място] е подаден писмен отговор от процесуален представител юрисконсулт Т. Л.. Изложени са съображения за неоснователност на молбата, поради недокументиране на твърдението за извършено плащане на сумата 1 200 лв., както и че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, която да налага адвокатско възнаграждение общо в размер на 2 150 лв. за представителство в касационното производство. Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по молбата Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение взе предвид следното: С решение № 307/30.10.2012 г. по гр. д. № 281/2012 г. на Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение в производство по реда на чл. 290 ГПК ответникът ДФ „Земеделие”, [населено място] е осъден да заплати на М. И. С. на основание чл. 225, ал. 1 КТ обезщетение за времето от 9.09.2009 г. до 9.03.2010 г. в пълния претендиран размер от 7 292.40 лв. С решението съдът не се е произнесъл по заявеното с касационната жалба и в открито съдебно заседание на 15.10.2012 г. искане на процесуалния представител на ищеца адвокат М. М. за присъждане направените от доверителя му разноски пред въззивната и касационна инстанция-заплатено възнаграждение на един адвокат. Искане за присъждане направени разноски за правна защита по въззивната жалба е предявено от името на М. С. чрез адвокат М. М. с отговор на въззивна жалба от 10.05.2010 г. с позоваване на договор за правна защита от 3.05.2010 г. Видно от договора за правна защита от 3.05.2010 г., § 2, т. 2 е уговорено възнаграждение за правна защита по въззивната жалба в размер на 700 лв. без ДДС, както и че договореното по т. 2 възнаграждение се заплаща изцяло в брой в срок до 14 дни от предоставяне на правната защита срещу издадена фактура. В съдебното производство пред въззивния съд не са представени доказателства, че договорената между М. И. С. и адвокат М. М. с договора за правна защита от 3.05.2010 г. сума действително е заплатена. Искането за присъждане на възнаграждение за един адвокат пред касационния съд е предявено с касационната жалба и устно в открито съдебно заседание на 15.10.2012 г. В съдебното заседание са представени от процесуалния представител адвокат М. М. заверени копия на договор за правна защита от 8.06.2012 г. и договор за правна защита от 12.10.2012 г. С договора от 8.06.2012 г. е уговорено възнаграждение за изготвяне на касационна жалба в размер на сумата 950 лв., като е посочено, че сумата е платена чрез банков превод на 6.06.2012 г. Платежен документ за удостоверяване твърдението за заплащане на сумата не е представен по делото. С договора за правна защита от 12.10.2012 г. е уговорено възнаграждение за правна защита чрез процесуално представителство за касационната инстанция в размер на сумата 1200 лв. без ДДС, както и твърдение, че договореното възнаграждение в посочения размер заедно с дължимия ДДС е заплатено в брой на 12.10.2012 г. При тези данни съдът намира, че молбата е основателна частично и следва да се уважи до размер на сумата 1 200 лв., заплатено от ищеца-касатор в брой възнаграждение за един адвокат по договор за правна защита от 12.10.2012 г. с адвокат М. Т. М.. Останалите претендирани разноски не е доказано, че са направени, поради което не са налице изискванията на чл. 78, ал. 1 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение