Определение № 50296 от 22.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 1900/2022 г.

Подадена е молба вх. № 508027 от 05.10.2022 г. от „Дентален център - 1 - Сливен“ ЕООД, [населено място] за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 236 от 20.09.2022 г., като в полза на същото дружество бъде присъдено заплатеното от него адвокатско възнаграждение в размер на сумата 800 лв. Ответницата по молбата – Ж. В. Г. от [населено място] – не заявява становище по същата. Съдът, като взе предвид данните по делото, приема следното: Молбата е подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество – същата е и основателна. С оглед изхода на настоящото дело – оставяне без разглеждане на касационната жалба на Ж. В. Г. от [населено място] срещу постановеното от Сливенски окръжен съд решение № 127 от 20.05.2022г. по гр. д. № 119/2022 г., искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 800 лв. следва да бъде уважено. Същото е направено своевременно с отговора на жалбата и е подкрепено с доказателства за уговарянето на посочения адвокатски хонорар и за превеждането му по банков път – договор за правна защита и съдействие № 79085 от 30.08.2022 г. и преводно нареждане до „УниКредит Булбанк“ от 31.08.2022 г. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение, на основание чл. 248 във връзка с чл. 78, ал. 3 ГПК