Определение № 270 от 27.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 609/2009 г.

Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК от 2007 г. и е образувано по частна жалба, подадена от К. С. Т. срещу определение № 429/02.04.2009 г. на Софийски апелативен съд по ч.гр.д. № 763/2009 г. С него, като е потвърден акт на Софийски градски съд, е определен като родово компетентен по исковете на Т. съобразно цената на обективно съединените искове Софийския районен съд. Частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от 2007 г. от легитимно лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 261 ГПК. Касаторът не сочи разрешението на апелативния съд по кой съществен правен въпрос, налага произнасяне на касационната инстанция. Няма изложена обосновка и за допълнителните условия, предвидени в хипотезите на чл. 280, ал. 1 т. 1-3 ГПК. В частната жалба и в изложението основното съображение на Т. е желанието делото му да бъде разгледано, както и основателността на исковете му. Последното се преценява при разглеждане на спора по същество, а това не е отказано с актовете на Софийски градски съд и Софийски апелативен съд. Сезираният Софийски градски съд не е приел да се произнесе по спора, тъй като не му е подсъден. С въззизвното определение е потвърдена компетентността на районния съд като първа инстанция. Само обжалването на Т. бави разглеждането на делото от този съд, на когото то е препратено. В заключение, въззивното определение не следва да бъде допускано до касационно обжалване. Мотивиран от горното, съдът