Определение № 8620 от 03.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8576/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на СД „Стил – Мод – Мечта – Йоцова и Сие“, чрез адв. Р. Иванов, срещу определение № 1080 от 06.08.2025 г., постановено по адм. дело № 287/2025 г. по описа на Административен съд – Габрово, с която е отхвърлено искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповед № РД-329/21.07.2025 г. на кмета на община Дряново. В частната жалба са развити доводи за неправилност на съдебния акт, като постановен в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се отмяната на обжалваното определение и спиране на изпълнението на оспорената заповед. Ответникът – кметът на община Дряново, в срока по чл.232 АПК изразява становище за неоснователност на частната жалба и правилност на оспореното определение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира частната жалба за допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С оспорената заповед е наредено на жалбоподателя да премахне в 10-дневен срок от нейното съобщаване да премахне Преместваем обект – павилион № 5 за търговия – разположен в района на обръщало (паркинг) пред Дряновски манастир „Св. Архангел Михаил“, публична общинска собственост, част от общинска пътна мрежа – GAB1115 /I-5/ Дряново – кв. Цинга – Дряновски манастир, утвърден с решение № 236/13.04.2007 г. на Министерски съвет на Република България за утвърждаване списък на общинските пътища, който по КККР на гр. Дряново е поставен в поземлен имот с идентификатор 23947.272.454, въз основа на схема № 5/11.12.2017 г. за разполагане на преместваеми обекти в района на паркинга пред Дряновски манастир. Съгласно разпоредбата на чл. 217, ал. 1, т. 11 ЗУТ, подадената жалба против заповед по чл. 57а ЗУТ, не спира изпълнението й, като това може да стори съдът на основание чл. 217, ал. 2 ЗУТ. Административен съд – Габрово е отхвърлил искането по чл. 166, ал. 4 АПК за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, като е развил мотиви за отсъствие на предпоставките за това по чл. 166, ал. 2 АПК. Възприетите от съда правни изводи са обосновани и правилни, поради което напълно се споделят от настоящата инстанция. В приложимата специална норма на чл. 217, ал. 1, т. 11 ЗУТ, законодателят е придал предварително изпълнение на този вид административни актове, за да се осъществи защита на съответния обществен интерес, който е преценен за съществен и значим. Спиране на разпореденото от закона предварително изпълнение може да се допусне само при наличие на предпоставките по чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 АПК: обоснована вероятност за понасяне на значителна, алтернативно - трудно поправима вреда, от изпълнението на невлезлия в сила административен акт, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. При допуснато по силата на закона предварително изпълнение на акта, в тежест на неговия адресат е да обоснове предпоставките за спиране по чл. 166, ал. 2 от АПК. В случая адресатът на заповедта твърди, че от изпълнение на акта ще претърпи значителни или трудно поправими вреди, но тези твърдения са твърде общи, не са новонастъпили след издаването на процесната заповед, не са били подкрепени с доказателства, представени пред административния съд, нито с такива представени пред настоящата инстанция. В процесния случай заявените вреди са свързани с ограничаване и/или невъзможност за осъществяване на финансови доходи, които биха настъпили в правната сфера на жалбоподателя, което не се доказва. Не са представени доказателства лицата да получават единствено доходи от търговска дейност, т.е. да са декларирани доходи от дейността на обекта като единствен източник. Нещо повече, посочените вреди касаят накърняване на финансовата сфера на търговеца, което не е нито значителна, нито трудно поправима вреда. Предвид горното правилно е прието, че на практика твърдените от жалбоподателя вреди, които ще настъпят от предварителното изпълнение на заповедта, са пряка последица от преустановяване търговската дейност на обекта. Тези обстоятелства, обаче, са взети предвид от законодателя, като с разпоредбата на чл.217, ал.1, т.11 ЗУТ е даден превес на обществения интерес. В тази връзка допуснатото по силата на закон предварително изпълнение може по изключение да бъде спряно от съда, ако жалбоподателят твърди и докаже наличие на различни обстоятелства, от които да се заключи, че за него ще настъпи значителна или трудно поправима вреда, извън обичайната такава, която е съобразена от законодателя при уреждане на предварителното изпълнение на административния акт, каквито вреди в случая не се твърдят и доказват. Предвид изложеното, като приема искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповед № РД-329/21.07.2025 г. на кмета на община Дряново за неоснователно и го отхвърля, съдът постановява правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение