Определение № 3823 от 06.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3221/2026 г.

Производство e по реда на чл. 213а, ал. 7 във връзка с ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Я. М. Р. от гр. Хасково против определение № 840 от 26.02.2026 г., постановено по адм. дело № 1810/2025 г. по описа на Административен съд – Хасково, с което е оставено без уважение искането ѝ за освобождаване от заплащане на дължимата държавна такса за производството по подадената от нея частна жалба срещу определение № 242 от 20.01.2026 г., постановено по адм. дело № 1810/2025 г. по описа на Административен съд – Хасково. Релевират се доводи за неправилност на атакувания съдебен акт и се моли съда да го отмени и да освободи жалбоподателката от заплащане на държавна такса. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, а разгледана по същество за основателна. От фактическа страна се установява, че с подадена от Я. Р. частна жалба с вх. № 959/06.02.2026 г. по описа на Административен съд – Хасково е обжалвано определение № 242 от 20.01.2026 г., постановено по адм. дело № 1810/2025 г. по описа на Административен съд – Хасково, с което е оставена без разглеждане жалбата ѝ срещу Министерство на здравеопазването, въз основа на която е образувано производството по адм. дело № 1810/2025 г. по описа на Административен съд – Хасково, и е прекратено производството по делото. Съдът е приел, че от подадената жалба и постъпилата уточняваща молба не може да се формира еднозначен извод какъв е предметът на оспорване, респ. каква е търсената защита, доколкото продължават да са налице неясноти и противоречия относно обжалвания административен акт, незаконосъобразността на същия и отправеното искане към съда. Посочено е, че действията и бездействията по изпълнение на договор за доброволно пенсионно осигуряване не са свързани с извършване на административна дейност от страна на осигурителните дружества, поради което нормите на АПК са неприложими, а претенцията срещу пенсионно осигурително дружество, отговорно за изплащане и възстановяване на суми по сключени договори за доброволно пенсионно осигуряване, е подсъдна на гражданските съдилища. С разпореждане № 539 от 09.02.2026 г. по адм. дело № 1810/2025 г. първоинстанционният съд е оставил без движение подадената от Я. М. Р. частна жалба с вх. № 959/06.02.2026 г. по описа на Административен съд - Хасково, като е указано на частната жалбоподателка в 7-дневен срок от получаване на съобщението, както следва: 1) да внесе по сметката на Върховен административен съд на Република България държавна такса в размер на 15,34 евро (равностойност на 30 лева) и в същия срок да представи по делото доказателства за това или да представи молба по чл. 227а, ал. 2 от АПК за освобождаване от държавна такса, като представи доказателства, че няма достатъчно средства да я заплати, посочи доходите си, тези на семейството ѝ и удостовери имущественото си състояние в декларация; 2) частната жалба следва да бъде приподписана от адвокат, като бъде приложено и пълномощно с изключение на случаите, в които е освободена от държавна такса. Указано е и, че при неизпълнение на указанията в посочения срок жалбата ще бъде върната на основание чл. 213а, ал. 1 от АПК. С обжалваното в настоящото производство определение № 840/26.02.2026 г. по адм. дело № 1810/2025 г. Административен съд - Хасково е оставил без уважение искането на Р. за освобождаване от заплащане на дължимата държавна такса за производството по подадената от нея частна жалба срещу прекратителното определение № 242 от 20.01.2026 г. Съдът е приел, че съгласно представените доказателства жалбоподателката има достатъчно средства да заплати дължимата държавна такса за производството по подадената от нея частна жалба, която е в минимален размер – 15,34 евро, и не може да се приеме, че е непосилна за жалбоподателката, която е заплатила таксата за първоинстанционното съдебно производство. Съдът е счел, че не са налице законовите предпоставки за основателността на искането ѝ, поради което го е оставил без уважение. Определението е неправилно. Съгласно чл. 235а, изр. второ от АПК държавна такса не се дължи от граждани за частна жалба по дела за пенсионно, здравно и социално осигуряване и подпомагане. Въпреки инкорпорирането в подадената пред първоинстанционния съд жалба на различни искания с различни правни основания, се установява, че всичките са във връзка с наведеното твърдение за наличие на сключен договор за допълнително доброволно социално осигуряване, поради което според настоящия съдебен състав в случая е налице изключението по чл. 235а, изр. второ от АПК и държавна такса за производството по частната жалба не се дължи. От разпоредбата на чл. 212, ал. 2, изр. първо във връзка с чл. 231 от АПК е видно, че за дела за пенсионно, здравно и социално осигуряване не се дължи приподписване от адвокат или юрисконсулт, поради което частната жалба не следва да се приподписва от адвокат или юрисконсулт с юридическа правоспособност. Доколкото недължимостта на държавна такса в случая е уредена по силата на закона, то изричен диспозитив за освобождаване от заплащане на такава не следва да бъде постановяван. По изложените съображения Върховният административен съд, състав на шесто отделение