Решение № 10748 от 28.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7489/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния кодекс (ДОПК). С решение № 6696 от 08.06.2026 г. по адм. д. № 966/2026 г. Административен съд - Пловдив (АС-Пловдив) е отменил по жалба на „Комплексен индустриален сервиз“ ЕООД, ЕИК 202344094, гр. Пловдив, ревизионен акт (РА) № Р-32003224002280-091-001/27.12.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Средни данъкоплатци и осигурители, потвърден с Решение № 618/24.06.2025 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, с който на дружеството са установени допълнителни задължения за осигурителни вноски за фонд "Държавно обществено осигуряване", за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд и професионален пенсионен фонд, както и за здравно осигуряване по Закона за здравното осигуряване за периодите м. 12. 2018 г., м. 04. 2019 г., м. 08. 2019 г., м. 12. 2019 г., м. 04. 2020 г., м. 08. 2020 г. и м. 12. 2020 г., ведно с установените върху тях лихви. Срещу решението на АС-Пловдив е подадена касационната жалба от директор на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, чрез гл. юрк. С. Атанасова, в която се поддържа, че оспореното решение е неправилно, поради наличието на отменителните касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на решението на първоинстанционния съд и отхвърляне на жалбата срещу РА. Претендират се разноски за две съдебни инстанции, а алтернативно се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В съдебно заседание касаторът се представлява от гр. юрк. Йорданов. Ответният по касационната жалба – „Комплексен индустриален сервиз“ ЕООД, чрез адв. Стоева от Адвокатско дружество „Събев и съдружници“, взима становище за неоснователност на жалбата. Претендират се разноски. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятна за нея, е допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред АС-Пловдив е след постановяване на Решение № 3589 от 31.03.2026 г. по адм. дело № 2162/2026 г. по описа на ВАС, е обезсилено решение № 11522 от 25.12.2025 г. по адм. дело № 1681/2025 г. по описа на АС-Пловдив, и делото е върнато за разглеждане в друг състав на същия съд. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС-Пловдив е РА № Р-32003224002280-091-001/27.12.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Средни данъкоплатци и осигурители, потвърден с Решение № 618/24.06.2025 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, с който на дружеството са установени допълнителни задължения за осигурителни вноски за фонд "Държавно обществено осигуряване", за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд и професионален пенсионен фонд, както и за здравно осигуряване по Закона за здравното осигуряване за периодите м. 12. 2018 г., м. 04. 2019 г., м. 08. 2019 г., м. 12. 2019 г., м. 04. 2020 г., м. 08. 2020 г. и м. 12. 2020 г., ведно с установените върху тях лихви. Според фактическите установявания на АС-Пловдив, органите по приходите са установили, че "Комплексен индустриален сервиз" ЕООД за ревизираните периоди е сключвало със ЗК "Уника Живот" АД групови застраховки "Живот" - "Уника Актив" (застрахователна полица № 490000322518 за 2018 г., застрахователна полица № 490000222519 за 2019 г. и застрахователна полица № 490000122520 за 2020 г.), със спестовен характер, в полза на лица, заети по трудови правоотношения в търговското дружество. Ревизиращите органи са приели, че за същите периоди дружеството е изпращало до застрахователя писма, придружени със списъци на работници и служители, в които са посочвани лица, ЕГН, банкови сметки и размер на суми, подлежащи на авансово изплащане от застрахователя. Прието е, че тези суми са изплащани на работниците и служителите преди изтичане срока на съответната полица и са свързани със сключените от работодателя групови застраховки "Живот". Органите по приходите са приели, че изплатените във връзка с груповите застраховки "Живот" суми представляват средства за социални разходи, свързани с трудовото правоотношение на работниците и служителите с дружеството, и че върху тях се дължат осигурителни вноски по чл. 6, ал. 12 Кодекс за социално осигуряване (КСО), както и здравноосигурителни вноски по чл. 40, ал. 1, т. 1 Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Прието е също, че сумите са предоставяни периодично, три пъти годишно, във връзка с Великденските празници, сезона на летните отпуски и Коледните празници, в еднакъв размер за лицата, включени в съответните списъци. Според органите по приходите, процесните плащания имат характер на социални разходи, предоставяни периодично във връзка с трудовото правоотношение, индивидуализирани по работници и служители и изплащани в еднакъв размер, поради което върху тях се дължат вноски по чл. 6, ал. 12 КСО и чл. 40, ал. 1, т. 1 ЗЗО. В резултат на това РА са установени допълнителни задължения за осигурителни и здравноосигурителни вноски, ведно с лихви, за посочените периоди. За да отмени РА № Р-32003224002280-091-001/27.12.2024 г., АС-Пловдив подробно е очертал приложимата правна уредба и относимите материалноправни разпоредби – чл. 4, ал. 1, т. 1 и чл. 6, ал. 2 и ал. 12 КСО, както и разпоредбите на Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ), регламентиращи формирането на осигурителния доход, дължимостта на задължителни осигурителни и здравноосигурителни вноски върху средства за социални разходи, както и разграничението между доход от трудова дейност, социален разход, предоставен пряко на работниците и служителите, и плащане по застрахователно правоотношение. Първоинстанционният съд е приел, че разходите за застраховка „Живот“, въпреки че не са включени в хипотезите на чл. 2, ал. 2 и 3 и чл. 2а от НЕВДПОВ, същите не представляват и разходи, върху които се дължат осигурителни вноски. Административният съд е заключил, че след като премиите за застраховка „Живот“ не са давани пряко на служителите, а са превеждани на застрахователя, както е че нямат характер на трудово възнаграждение или доход от трудово възнаграждение или доход от трудова дейност, то те не попадат в приложното поле на чл. 6, ал. 12 КСО. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото е безспорно, че работодателят „Комплексен индустриален сервиз“ ЕООД е сключил групова застраховка "Живот" в полза на всички свои работници и служители, като ревизираното лице е заплащало застрахователни премии на застрахователя ЗК „Уника Живод“ АД, както и че по списъци от работодателя, застрахователят е извършвал плащания към посочени работници и служители. Правилно АС-Пловдив е приел, че спорът между страните е правен и се отнася за вида и характера на плащанията по застраховка "Живот" и най-вече - дали застрахователните вноски са социален разход, върху който са дължими осигурителни и здравни вноски. Съдът правилно е приел, че нормите на чл.293 КТ и чл.294 от КТ не решават самостоятелно въпроса дали дадена социална придобивка формира осигурителен доход, като се позовава на основната материалноправна разпоредба на чл.6, ал.2 от КСО, определяща кой доход е осигурителен доход - всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност. В съдебното решение правилно и обосновано е прието, че изплатените за сметка на социалните разходи застрахователни премии не са възнаграждения или доходи от трудова дейности и не попадат в приложното поле на чл.6, ал.2 от КСО, поради което върху тях не се дължат осигурителни вноски. Решаващият съд е отчел, че разходите за застраховка "Живот" не са включени в изброените хипотези на чл. 2, ал. 2 и 3 и чл. 2а от наредбата, но те не съставляват и разходи, върху които се дължат осигурителни вноски съгласно чл. 2, ал. 1 от същата наредба, според която осигурителни вноски се изчисляват и внасят върху сумите, изплатени или начислени и неизплатени за сметка на средствата за социални разходи пряко, постоянно или периодично на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване в пари или в натура. Анализирайки всички тези разпоредби и фактите по делото, според които премиите за застраховка "Живот" не са давани пряко на служителите, а са превеждани на застрахователя, както и това, че те нямат характера на трудово възнаграждение или доход от трудова дейност и не са включени във ведомостите за заплати, съдът неправилно е приел, че те са в приложното поле на чл. 6, ал. 2 КСО. След като разходите за застраховка "Живот", които са социални разходи в полза на работниците, са заплащани от "Комплексен индустриален сервиз" ЕООД пряко на застрахователното дружество и не са изплащани или начислявани пряко на работниците и служителите, както и не са възнаграждения или доходи от трудова дейност, то върху тях не следва да се начисляват и заплащат осигурителни вноски за фонд "Пенсии", фонд "ДЗПО" и ЗЗО. (в този смисъл Решение № 6534 от 9.05.2012 г. по адм. д. № 6532/2011 г. на ВАС, Решение № 6534 от 9.05.2012 г. по адм. д. № 6532/2011 г. на ВАС и др.). Правилно АС-Пловдив приема, че плащанията по застраховки "Живот", извършвани от застрахователя, произтичат от самостоятелно застрахователно правоотношение и не могат автоматично да бъдат приравнявани на доход от трудова дейност единствено поради обстоятелството, че застрахованите лица са работници и служители на определен работодател. Застрахователното правоотношение, по силата на което са дължими и изплатени застрахователните суми са възникнали на основание сключените застрахователни договори между застраховащия работодател и застрахователната компания, а застрахованите лица са работниците, чиито живот е предмет на застраховката. Застрахователното правоотношение има самостоятелния характер, като следва да се разграничи застрахователната премия и плащане към застраховано лице, както и липсата на автоматично приравняване на подобни плащания на трудов доход. Налице са предпоставките направените процесни разходи за застраховки да не се включват в облагаемия доход от трудови правоотношения за процесните периоди, поради което РА, с който тези разходи са включени като облагаеми се явява незаконосъобразен. Необоснован доводът в касационната жалба, че след като застраховките са сключени от работодателя в полза на работниците, то изплатените суми по застраховките са „ във връзка с трудова дейност “ и следователно върху тях се дължат осигурителни вноски. В случая изплатените на работниците суми са такива по групова застраховка „Живот“ по смисъла на чл.441 от КЗ, а съгласно ал.2 от същата разпоредба груповата застраховка живот може да бъде сключена от работодателя в полза на работниците. Изплатените от ЗК „УНИКА ЖИВОТ АД застрахователни суми в полза на работниците не представляват и други доходи от трудова дейност по см. на чл.6, ал.2 от КСО, тъй като нормата изисква доходът да е формиран пряко, като насрещна престация за полагане на труд. Изплатените от ЗК „УНИКА ЖИВОТ АД на работниците суми са платени по застрахователно правоотношение, което е различно от трудовото правоотношение между работодателя „Комплексен индустриален сервиз“ ЕООД и работника, по което трудово правоотношение работникът извършва трудова дейност и получава доходи от трудова дейност. Съгласно чл.2, ал.1 от Специалните условия Тарифа S-9 на Групова смесена застраховка с допълнителни покрития „УНИКА Актив“ покритите рискове са доживяване срока на договора и смърт на застрахованото лице в срока на договора. Съгласно чл.2, ал.З от същите условия груповата застраховка може да се сключи поименно по приложен списък или непоименно по средносписъчен състав. Съгласно условията на чл.7.1. и чл.7.2 от сключените рамковите застрахователните договори от 01.02.2018г, 11.03.2019г. и 11.02.2020г. ползващите се лица по застраховката са: при смърт на застрахованото лице (работника) - неговите наследници; при доживяване - застрахованите лица. При настъпване на застрахователното събитие застрахователните суми се изплащат на ползващите лица - работниците пряко от застрахователя или чрез застраховащия работодател, който ги изплаща на правоимащите лица (чл.7.4. от рамковите договори). Тези клаузи уреждат съществени елементи на застрахователното правоотношение, което е различно от трудовото правоотношение между работника и „Комплексен Индустриален сервиз“ ЕООД в качеството му на работодател, възникнало на основание трудов договор. Обстоятелството, че застраховащият по групова застраховка живот е работодател, а застрахованите лица са неговите работници, както и конкретните уговорки по рамковите договори, предвиждащи че застрахователните суми могат се изплащат чрез работодателя, не може да обосноват извод, че изплатените от застрахователя застрахователни суми са доход от трудова дейност, още по-малко допълнително възнаграждение. Неоснователни са и доводи в касационната жалба свързани с понятията „застрахователна премия“ и „застрахователна сума“. Съгласно чл.6, ал.12 от КСО и чл.2, ал.1 от НЕВДПОВ, за да се дължат осигурителни вноски, сумите следва да са изплатени пряко, постоянно или периодично на лицата по чл. 4, ал. 1 от КСО в пари или в натура. Прякото даване изисква съответното благо да преминава директно от патримониума на работодателя в патримониума на осигурените лица. Както сумите по премиите, отчетени при дружеството като социални разходи, така и застрахователните суми, получени от работниците, върху които органът по приходите е определил допълнителни задължения за осигуровки, не се получават от работника пряко от работодателя. Със сключването на групова застраховка „Живот”, работодателят заплаща застрахователната премия на застрахователя, т.е. не предоставя средствата пряко на своите работници/служители. Застрахователните договори са алеаторни договори - при сключването на договора за застраховка се знае размерът само на престацията на застраховащия работодател „Комплексен Индустриален сервиз“ ЕООД, изразяваща се в застрахователна премия. Няма обаче яснота дали застрахованите лица (работниците) биха получили застрахователната сума, защото ако даден работник напусне дружеството, то на него не се изплащат суми от застрахователя; застраховащият работодател има право да променя застрахователния договор без съгласието на застрахования работник, имащ качеството на ползващо се лице (чл.10, ал.1 от Специални условия Тарифа S-9 на Групова смесена застраховка с допълнително покритие Уника „Актив“); застраховащият работодател има право предсрочно да прекрати застрахователния договор и застрахованите работници няма да получат плащане по застраховката, тъй като при прекратяване математическия резерв по застраховката се изплаща от ЗК „Уника Живот“ на „Комплексен Индустриален сервиз“ ЕООД (чл.17.4 от рамковия договор, чл.И, ал.1 от Специални условия Тарифа S-9 на Групова смесена застраховка с допълнително покритие Уника „Актив“). Следователно, ползата за осигурените лица не е пряка, така както това се изисква от разпоредбите на чл.6. ал. 12 от KCQ и на чл.2, ал.1 от наредбата, за да възникне задължение за начисляване и внасяне на осигурителни вноски. Застрахователят „УНИКА ЖИВОТ“ АД изплаща застрахователни суми на работниците на „Комплексен Индустриален сервиз“ ЕООД при договорените условия на договора за групова застраховка „Живот“. Тези лица не са в правоотношения по полагане на труд със застрахователя, поради което не може да става въпрос за осигурителен доход и дължимост на осигурителни вноски. Получените от работниците застрахователни суми са изплатени от застрахователната компания, а не от работодателя, което изключва предпоставката по чл.6, ал.12 от КСО за пряко предоставяне на средствата, поради което разпоредбата е неприложима в настоящия случай. Както КЗ, така и общите, специални условия на ЗК „УНИКА ЖИВОТ“ АД и рамковите договори допускат застраховащият да застрахова други лица, които да бъдат и ползващите се лица, които да получат застрахователната сума. При такова застраховане именно „Комплексен Индустриален сервиз“ ЕООД като застраховащ заплаща премията на застрахователната компания, а работника - като застраховано и ползващо се лице получава от застрахователната компания застрахователната сума. Обстоятелството, че договорните клаузи на рамковите договори допускат авансово изплащане на части от застрахователната сума не означава, че работниците са получи обратно платената от работодателя застрахователна премия, или че пък работодателят е заплатил на работника пряко застрахователна сума. С оглед изложеното не е налице нарушение на материалния закон при постановяване на обжалвания съдебен акт. При този изход на спора и своевременно заявеното искане на ответника по касация се следват разноски, каквито той е направил за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 6 000 евро. Възражението за прекомерността е неоснователно с оглед обема и качеството на осъществената от адв. Стоева процесуална защита - подробно аргументиран писмен отговор на касационната жалба и участие в откритото съдебно заседание. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение