Определение № 60364 от 21.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2594/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх.№264572/28.04.2021г., подадена от Б. Д. Б. от [населено място], област П., чрез процесуалния му представител адв.Л. И. К. от АК-П., срещу решение №260124 постановено на 29.03.2021г., от Пазарджишкия окръжен съд, Гражданска колегия по в.гр.д.№55/2021г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с което е признато за установено по реда на чл.124, ал.1 ГПК по отношение на касатора, че Д. Б. Б. е собственик на основание наследяване по завещание на урегулиран поземлен имот .... с площ от 830 кв.м., находящ се в кв.... по плана на [населено място], [община], ведно с построените в имота масивна жилищна сграда със застроена площ от 72 кв.м., масивна сграда, разположена на уличната регулация с площ от 25 кв.м. и масивен гараж с площ от 28 кв.м. В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните процесуално-правни и материално-правни въпроси: 1.При спор за нищожност на завещание може ли да се прилага чл.180 ГПК като се приеме, че след като саморъчното завещание е подписано от завещателя, то и почеркът е презюмирано негов. Поддържа, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВС, обективирана в решение №60 от 23.04.2013г. по гр.д.№693/2012г. на II г.о. на ВКС. Излага съображения, че изслушаната по делото допълнителна съдебно-почеркова експертиза е непълна, необоснована и на практика некомпетентно изпълнена, както и че вещото лице не е посочило с каква степен на вероятност може да се приеме, че завещанието е написано от наследодателя. Поради това счита, че не може да се приеме по категоричен начин, че текстът на процесното завещание е написан от завещателя. 2.Следва ли съдът при изграждане на своите крайни изводи да съобрази целия събран по делото доказателствен материал в неговата пълнота. Обосновава искането си за допускане на касационно обжалване с обстоятелството, че въззивният съд не е зачел като писмено доказателство посочения в писмените му бележки с вх.№7344/27.03.2019г. протокол за постигната съдебна спогодба от 27.VII.1982г. (когато ищецът и В. М. са в сключен граждански брак), в който РС-Пазарджик е одобрил спогодба, според която в дял на съделителя Д. Б. Б. се дава и той приема в свой дял парцел ... в кв.... по плана на [населено място], заедно с къща, като поема задължението да заплати 1500 лв. на С. Т. Б. (негова майка), както и да ѝ предостави за живеене до смъртта ѝ една стая, която ползва и сега и има право за собствена нужда да си сади двора със зеленчук. Поддържа, че именно с оглед на това и след изтичане на изискуемия от закона период от време (10 години) е съставен нотариален акт за собственост на Д. Б., като с оглед придобивното основание в акта с него се установява бездялова собственост в режим на СИО между Д. Б. и неговата бивша съпруга. Навежда доводи, свързани с правните последици от постигнатата на 27.VII.1982г. спогодба, както и с правното значение на фактите, установени от представените по делото писмени доказателства (удостоверение за сключен брак; удостоверение за отказ от наследство; удостоверение №20/20.04.2017г., издадено от кметството на [населено място], според което имотът е записан на Б. В. Б.). Излага съображения, че според практиката на ВКС (решение №867 от 20.11.2009г. по гр.д.№5397/2008г. на I г.о. на ВКС) записването в разписните книги към плановете на населените места не е достатъчно да се приеме за доказана собственост върху недвижим имот без да е представен документ за собственост, като поддържа, че към момента на съставяне на завещанието (1979г.) не са съществували документи, че правото на собственост върху процесния недвижим имот принадлежи на наследодателя. Конкретен материално-правен или процесуално-правен въпрос, свързан с тези съображения обаче касаторът не поставя. Позовава се и на практика на Върховния административен съд, според която удостоверението за търпимост не представлява индивидуален административен акт по смисъла на ЗУТ и посочва тази практика в изложението. Посочва като съображение разясненията, дадени в т.3 от ТР №4/17.12.2012г. по тълк.д.№4/2012г. на ОСГК на ВКС, като поддържа, че в конкретния случай наследникът Д. Б. не се е позовал на изтекла в полза на наследодателя му придобивна давност, за да се приеме, че наследодателят Б. Б. е придобил преди смъртта си правото на собственост върху процесния недвижим имот. Конкретен материално-правен или процесуално-правен въпрос, свързан с тези съображения обаче касаторът не поставя. Излага съображения, свързани с твърдения за неправилност на обжалваното решение, основани на липсата на други документи, които да легитимират наследодателя Б. В. Б. като собственик на процесния имот, както и с твърдението си, че давност в полза на Д. Б. е започнала да тече на 25.07.1979г. (след смъртта на Б. В. Б.) и е изтекла на 25.07.1989г. по време на брака на Д. Б. и В. И.. Конкретни материално-правни или процесуално-правни въпроси, свързани с тези съображения, касаторът не поставя. В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Д. Б. Б. чрез процесуалния си представител адв. В. С. Ц. от АК-П., изразява становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните: Д. Б. Б. е предявил срещу Б. Д. Б. по реда на чл.124, ал.1 ГПК иск за признаване за установено правото му на собственост върху УПИ .... с площ от 830 кв.м., находящ се в кв.... по плана на [населено място], [община], ведно с построените в имота масивна жилищна сграда, масивна сграда, разположена на уличната регулация и масивен гараж, с твърдението, че е придобил правото на собственост по силата на саморъчно завещание, направено от неговия баща Б. В. Б., евентуално по силата на наследяване по закон след смъртта на Б. В. Б., както и въз основа на изтекла придобивна давност. В писмен отговор на исковата молба Б. Д. Б. е оспорил така предявения иск, като е оспорил авторството на завещанието. Във връзка с оспорването на завещанието е навел и доводи за липса на трите имена и адреса на двамата свидетели, в присъствието на които е съставено завещанието, липсата на плик, в който да се съхранява завещанието, както и че не е съставен протокол за съставяне на завещанието. Оспорил е и способността на завещателя да разбира и съзнава същността на волеизявлението си с твърдението, че към момента на съставяне на завещанието поради влошеното си здравословно състояние завещателят не е могъл да действа разумно и да ръководи постъпките си, т.е. не е бил завещателно дееспособен. Оспорил е представения с исковата молба констативен нотариален акт с твърдението, че в периода от 1997г. до 2017г. Д. Б. не е пребивавал в страната и не е владял имота, не е полагал грижи по стопанисването му и не е плащал данъци. Твърди, че в имота още преди 1994г. е живяла единствено В. И. М., която е негов праводател – през 2017г. същата се е снабдила с нотариален акт по обстоятелствена проверка, след което му прехвърлила правото на собственост върху процесния недвижим имот. От фактическа страна въззивният съд е приел за установено следното: Наследодателят Б. В. Б. е починал на 25.07.1979г. и оставил за свои преки наследници по закон съпруга С. Т. Б. (починала през 2000г.) и двама синове – Г. Б. Б. и Д. Б. Б. (удостоверение за наследници изх.№71/21.04.2017г.). Г. Б. Б. се е отказал от наследството, оставено от покойния наследодател и този отказ е вписан в нарочната книга при РС-Пазарджик под №8/1979г. (удостоверение вх.№803/21.09.1979г.). Взето е предвид, че на 06.07.2017г. е съставен н.а.№...., с който Д. Б. Б. е признат за собственик на основание давностно владение, завещание и наследство на УПИ .... в кв.... по плана на [населено място], а на 24.07.2017г. е съставен н.а.№...., с който Д. Б. Б. е признат за собственик по наследство, завещание и давност на построените в УПИ ...., кв.... по плана на [населено място] масивна жилищна сграда, масивна сграда, разположена на уличната регулация и масивен гараж. Взето е предвид също така, че по разписната книга на [населено място] УПИ .... в кв.... е записан на Б. В. Б. (удостоверение изх.№20/20.04.2017г.). Въз основа на удостоверение №89 от 19.07.2017г., издадено от главния архитект на [община] въззивният съд е приел за установено, че сградите, находящи се в процесния имот, са със статут на търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Взето е предвид, че с влязло в сила решение по гр.д.№1528/2017г. по описа на РС-Пазарджик е прекратен с развод по взаимно съгласие бракът между Д. Б. и съпругата му В. И. Б., като е уговорено съвместно ползване на семейното жилище, находящо се в [населено място], [улица], както и че на 27.11.2017г. е издаден н.а.№....г., с който В. И. М. е призната за собственик на основание давностно владение на УПИ....в кв.... по плана на [населено място], заедно с построените в него сгради, след което на 15.12.2017г. (н.а №...г.) продала имота на Б. Д. Б.. Въз основа на представеното по делото заверено копие на нотариално дело №503/1979г. на Служба по вписванията – [населено място] въззивният съд е приел за установено, че с протокол от 03.05.1979г. в РС-Пазарджик е прието за съхранение саморъчно завещание от 28.04.1979г., като вносител на това завещание е бил самият завещател Б. В. Б.. Посочено е, че при приемането на завещанието за съхранение е удостоверен, че документът е предаден в бял, канцеларски плик, среден формат, запечатан, като видно от текста на документа, именуван „саморъчно завещание“ Б. В. Б. от [населено място], окръг П., при пълно съзнание и добра воля прави следното завещание: завещава на сина си Д. Б. Б. дворно място с площ от 830 кв.м., представляващо парцел .... в кв....., заедно с построената в него жилищна сграда на един етаж, при което е записано, че това е последната воля на завещателя. Взето е предвид, че след ръкописния текст е вписана дата 28.04.1979г. и е положен подпис, както и че на 13.06.2017г. Д. Б. Б. е подал молба до Служба по вписвания – [населено място] за обявяване на съхраняваното саморъчно завещание на неговия баща Б. В. Б., починал на 25.07.1979г. и на 13.06.2017г. от съдия по вписвания при Служба по вписванията – [населено място] е обявено саморъчното завещание, оставено на съхранение на 03.05.1979г., за което е изготвен нарочен протокол, подписан от молителя и от съдията по вписванията. Взето е предвид, че във връзка с направеното от страна на Б. Д. Б. оспорване на автентичността на саморъчното завещание е открито производство по чл.193 ГПК и е извършена съдебно-почеркова експертиза в производството пред първоинстанционния съд, съгласно заключението на която подписът на „завещател“ в изследвания документ е положен от Б. В. Б., но вещото лице е посочило, че не може да се установи авторът на ръкописния текст в завещанието поради липса на сравнителен ръкописен текст от завещателя. Посочено е, че във връзка с указанията, дадени от ВКС в отменително решение, с което делото е върнато за ново разглеждане от ПОС, съдебният състав е назначил и изслушал първоначално и допълнително заключение, депозирани от в.л.Г. Д., в които се установява, че ръкописният текст на саморъчното завещание и текстът в кадровата справка, депозирана в производството пред ВКС по реда на чл.303 ГПК, не са изпълнени от едно и също лице, но подписите под тези два документа са положени и изпълнени от едно и също лице, при което изследвайки част от буквения състав на саморъчното завещание и буквения състав в подписа от името на Б. В. Б. под завещанието вещото лице е заключило, че те вероятно са изпълнени с писмено-двигателния навик на едно и също лице. Взето е предвид, че с допълнителната експертиза на вещото лице е било възложено да изследва сравнителен материал, представляващ надпис върху куфар, принадлежал на завещателя, в резултат на което вещото лице е заключило, че ръкописният текст в саморъчното завещание от името на Б. В. Б. и буквеният състав „БВБ“ в подписа под завещанието от 28.04.1979г., както и буквеният състав „БВБ“ в сравнителните подписи в допълнително представения сравнителен текст, приет в съдебно заседание, са изпълнени с писмено-двигателния навик на лицето Б. В. Б. от [населено място]. Посочено е, че заключенията са приети в съдебно заседание и съдът ги кредитира като компетентно и изчерпателно изготвени, като е прието, че противоречие в двете заключения, изслушани в производството пред въззивния съд не е налице, тъй като в първото от тях в.л.Д. със степен на вероятност приема, че ръкописният текст на саморъчното завещание е изпълнен от завещателя Б. В. Б. в резултат на изследване само на част от буквения състав на текста, а с второто заключение вещото лице категорично потвърждава, че ръкописният текст на саморъчното завещание е изпълнен от завещателя. Взето е предвид, че за изясняване на спора от фактическа страна пред районния съд са изслушани и свидетели, като според св.С. С. къщата на Д. е наследствена от баща му, в тази къща Д. се бил родил и израсъл; имотът му е завещан от баща му, като Д. пристроил още една стая в къщата и направил ремонт на покрива след като баща му починал. Св.В. Т. също заявил, че знае имота, в който се е родил и израснал Д. Б., като според този свидетел бащата на Д. е строил къщата, а впоследствие Д. пристроил още една стая. Въззивният съд е приел въз основа на анализа на доказателствата по делото, че завещателното разпореждане е направено в полза на лице, което има правото да получава по завещание и това е наследникът по закон на завещателя – неговият син Д. Б.. Прието е, че при съставяне на завещанието е спазена разпоредбата на чл.25 ЗН, касаеща уредбата на саморъчното завещание, като видно от приетите по делото три експертни заключения както текстът, така и подписът под саморъчното завещание от 28.04.1979г. са изпълнени от лице, притежаващо еднакви писмено-двигателни навици. Посочено е, че още в производството пред районния съд е установено, че подписът под саморъчното завещание е положен от Б. В. Б., а с приетите пред въззивния съд две допълнителни заключения е установено и авторството на ръкописния текст на завещанието в смисъл, че то също е изпълнено от завещателя. Взето е предвид, че текстът е изпълнен без поправки и зачертавания, че завещанието съдържа четлива дата, която съдържа деня, месеца и годината на съставяне на завещанието, като липсват доказателства, от които да може да се направи извод, че към 28.04.1979г. Б. В. Б. е бил завещателно недееспособен поради болест, както се твърди в отговора на исковата молба. Посочено е, че завещанието е изготвено изцяло саморъчно, а от доказателствата по делото е установено, че е предадено за пазене в запечатан плик, който е отворен към момента на обявяване на завещанието, за което действие е изготвен нарочен протокол, подписан от молителя и от съдията по вписванията. С оглед на това за неоснователно е прието възражението, че завещанието не е обявено, като са изложени съображения, че дори и това да беше вярно, съгласно трайно установената съдебна практика необявеното завещание не е недействително, тъй като обявяването не е елемент от фактическия състав, пораждащ правните му последици. Взето е предвид, че предмет на завещателното разпореждане е УПИ .... в кв.... по плана на [населено място], ведно с построената в него масивна жилищна сграда, а останалите постройки (масивна сграда, разположена на уличната регулация и масивен гараж) са с установен статут на търпим строеж по смисъла на §16 ПР на ЗУТ и по силата на приращението на основание чл.92 ЗС принадлежат на собственика на имота, тъй като не се установява да са собственост на друго лице. С оглед на това е прието, че завещанието от 28.04.1979г. със завещател Б. В. Б. е действително и е породило своите правни последици, т.е. че Д. Б. е собственик на процесния имот по силата на направено в негова полза завещание от неговия праводател и наследодател Б. В. Б., при което е взето предвид, че възражение, че липсват доказателства към момента на смъртта си завещателят да е бил собственик на имота, не са своевременно въведени в спорния предмет. Изложени са също така съображения, че н.а.№....г., с който Б. Д. Б. се домогва да се легитимира като собственик, не може да бъде противопоставен на действителния собственик, тъй като Б. Д. Б. е придобил права от несобственик. Посочено е, че неговата майка и праводател В. М. се е снабдила с нотариален акт за собственост на основание давностно владение за целия имот, въпреки че между съпрузи давност не тече на основание чл.115, б.“в“ ЗЗД. Прието е, че до влизане в сила на бракоразводното решение (19.06.2017г.) между съпрузите давност не е текла, а считано от 20.06.2017г. до датата на сключване на договора за покупко-продажба между М. и Б. Д. Б. (15.12.2017г.) не е изтекла предвидената от закона придобивна давност. Така изложените от въззивния съд съображения досежно начина, по който е установена автентичността на завещанието, съответстват изцяло на трайно установената практика на съдилищата, както и на практиката на ВКС. Както е прието в решение №158/03.07.2013г. по гр.д.№1455/2013г. на ІІ ГО на ВКС, експертно заключение, че завещанието вероятно е написано и подписано от лицето, посочено като негов автор, може да обоснове извод за автентичността на документа или спазването на формата по чл.25, ал.1 ЗН и да се приеме за достатъчно за установяване действителността на завещателното разпореждане, ако причините, поради които експертите са стигнали до извода, че е налице само вероятност по отношение на авторството на оспорения документ с оглед на особеностите на конкретния случай допускат това. Експертното заключение във всички случаи следва да се обсъжда и съдържащата се в него информация да се преценява във връзка и съвкупност с всички останали доказателства, които са събрани по делото. В този смисъл решение №191 от 24.04.2012 г. по гр. д. № 157/2011г. на ВКС, І г.о.; решение №115 от 02.06.2014г. по гр.д.№163/2014г. на І г.о. на ВКС; решение № 113 от 28.02.2011г. по гр.дело № 1062/2010г. на ІV г.о. на ВКС; решение № 108 от 16.05.2011г. по гр.дело №1814/2009г. на ІV г.о. на ВКС; решение №142/20.06.2017г. по гр.д.№3673/2016г. на IV г.о на ВКС. При това съдът не е длъжен да възпроизвежда детайлно частта от експертизата, съдържаща описание на извършеното от вещото лице изследване на обектите на експертизата, доколкото именно за извършването на това изследване са необходими специални знания, с които съдът не разполага и поради това се доверява на експерт в съответната област. Или както е прието в решение №103/04.07.2017г. по гр.д.№4405/2016г. на I г.о. на ВКС, преценката на експертното заключение следва да се извършва като се има предвид, че съгласно чл.195, ал.1 ГПК вещо лице се назначава, когато за изясняването на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други, с каквито съдът не разполага. Посредством експертните заключения се установява значението на определени факти и процеси за спорното правоотношение, механизмът на протичането на тези процеси и др. което дава възможност на съда да разреши конкретния правен спор, макар да не разполага със специални знания в определена област. Експертните заключения обаче не са единственият способ за доказване на тези специфични релевантни за спора факти и причините за настъпването им. Ако вещите лица не са в състояние да изяснят възникналите специфични въпроси, решението следва да се основе на останалите събрани доказателства, съдържащи данни за последователността/механизма на осъществяване на релевантните за спора факти, респективно на установените в ГПК правила за последиците от недоказването на определен факт. В настоящия случай въззивният съд е обсъдил констатациите на вещото лице в изслушаните основни и допълнителна съдебно-почеркови експертизи и ги е възприел като съдържащи мнение на експерт в съответната област, преценявайки при това и данните, съдържащи се в н.д.№503/1979г., а именно, че текстът е изпълнен без поправки и зачерквания и завещанието е било предадено за съхранение лично от самия завещател. Извод, основан на правилото на чл.180 ГПК в обжалваното решение не се съдържа. Напротив, изложени са съображения, че когато се оспорва автентичността на завещанието, какъвто е настоящият случай, доказателствената тежест за установяване при условията на пълно и главно доказване, че същото е написано и подписано от завещателя, е върху страната, която се ползва от документа и черпи изгодни за себе си правни последици от оспорения завещателен акт. Поради това следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по първия, поставен в изложението процесуално-правен въпрос. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по втория въпрос, който касаторът поставя в изложението към подадената касационна жалба. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд, в съответствие с трайно установената и непротиворечива практика на ВКС е обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, преценил е доказателственото значение на всяко едно от тях, посочил е фактите, които тези доказателства установяват и е преценил правните последици, които настъпват от тяхното осъществяване. Соченият в изложението и в писмените бележки на касатора от 27.03.2019г. протокол за постигната съдебна спогодба от 27.VII.1982г. не е бил представен като доказателство по делото, поради което за съда не е съществувало задължение да го обсъжда и да преценява значението му за настоящия правен спор. За да достигне до извода, че Д. Б. Б. се легитимира като собственик на процесния недвижим имот въззивният съд е взел предвид обстоятелството, че процесният недвижим имот по разписната книга към плана на селото е записан на завещателя Б. В. Б., че от показанията на разпитаните свидетели е установено, че имотът е наследствен на завещателя, който е построил и къщата, което категорично сочи, че завещателят е притежавал правото на собственост върху този имот към момента на своята смърт, както и че изготвеното на 28.04.1979г. саморъчно завещание е написано и подписано от соченото за негов автор лице и е породило предвидените в закона правни последици. Действително в решение №867 от 20.11.2009г. по гр.д.№5397/2009г. на I г.о. на ВКС е прието, че основната функция на разписната книга, а сега на кадастралния регистър е информационно-оповестителна, но той не доказва и не създава вещни права, но този извод е свързан с последващата констатация, че записването в разписната книга на недвижим имот на друг собственик, различен от титуляра на това право или невписването на някой от съсобствениците не лишава последния от правото му на собственост. В случая с искането си за снабдяване с нотариален акт за собственост на основание давностно владение, завещание и наследство, въз основа на което е било образувано нотариално дело №870/2017г., Д. Б. Б. се е позовал на придобиване по давност на правото на собственост от завещателя Б. В. Б. (доколкото това е първото, посочено в нотариалния акт основание, последвано от придобиване на притежаваното от наследодателя право по силата на саморъчно завещание) и изводът, че завещателят е притежавал правото на собственост към момента на своята смърт следва да се основе на данните в разписния лист, показанията на разпитаните по делото свидетели и така извършеното позоваване. Още повече, както е посочено и в обжалваното решение, оспорване на правата на завещателя не е било своевременно въведено в спорния предмет, поради което представените по делото доказателства в тази насока следва да се приемат за достатъчни – при данните по делото, че имотът е записан в разписната книга към регулационния план на името на завещателя Б. В. Б. и че е представлявал негов наследствен имот според показанията на разпитаните по делото свидетели, както и при липса на своевременно въведени в предмета на делото твърдения за възмездно придобиване на правото на собственост по време на брака на завещателя със С. Т. Б., съдът не е разполагал с правомощието служебно да изследва обстоятелствата около придобиването на собствеността. Доколкото по съдържащите се в изложението оплаквания за неправилност на обжалваното решение не са формулирани и поставени съответните материално-правни и процесуално-правни въпроси, то само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че изводите на въззивния съд за невъзможността В. И. Б. (М.) да придобие по давност правото на собственост върху процесния недвижим имот съответстват на трайно установената практика на съдилищата по приложението на чл.115, буква „в“ ЗЗД, както и на точния смисъл на тази разпоредба. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение