Решение № 4742 от 2.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8545/2011 г.

Решение № 4742 от 2.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8545/2011 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Касаторът ЕТ "Метин Бекир" моли да бъде отменено решение № 791/9.05.2011 г. по адм. д. № 1004/2009 г. на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 090900002/31.03.2009 г. на ТД на НАП - Кърджали като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмена защита. Моли жалбата против РА да бъде уважена, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на ДОУИ - Пловдив, редовно призован, не изпраща представител. По съображения в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадени в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на ЕТ "Метин Бекир" против РА № 090900002/31.03.2009 г. на ТД на НАП - Кърджали, с който са определени данъчни задължения на търговеца по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. - 173,28 лв. с лихви, за 2006 г. - 556,90 лв. с лихви, определени са и лихви за невнесени в срок авансови вноски за 2007 г. по ЗДДФЛ, и е начислен допълнително ДДС 4052,96 лв. с лихви. В мотивите си съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган в съответната форма, при спазване на процесуалните разпоредби по издаването му и при правилно приложение на материалния закон. Приел е, че правилно органът по приходите е определил дължимите данъци след проведена по чл. 122 ДОПК ревизия, тъй като са налице укрити приходи по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Ревизираното лице не е осчетоводило 73 бр. фактури за получени стоки, нито е отразило същите в дневниците за покупки, не са осчетоводени и продажби на получените стоки от "Кавен Орбико" ЕООД и "Баке ди карадиа" ООД. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и доводите на страните и е достигнал до обоснован извод за законосъобразно определени данъчни задължения на ревизираното лице в РА. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е направил обосновани и законосъобразни правни изводи за наличие на укрити приходи и правилно провеждане на ревизията по чл. 122, ал. 1, т. 2 ЗКПО. Обосновано съдът е отхвърлил доводът на касатора, че след като фактурите не носят подпис на търговеца или посочените от него лица за негови работници не е доказано получаване на стоките по фактурите. По делото са разпитани като свидетели шофьорите на доставчиците, които са дали показания, че стоките са доставяни и предаване на служител на ревизираното лице в магазина, който е подписвал фактурите. Плащането е извършвано в брой и са издавани фискални касови бележки, получените суми са внасяни в банка и превеждани по сметка на доставчиците. При доставяне на стоките са подписвани и стокови разписки. Вещото лице е дало заключение, възприето от съда като обосновано и добросъвестно, че счетоводства на доставчиците са водени редовно и в тях по фактурите са отразени плащания в брой с приложени фискални касови бележки към всяка фактура, складови разписки и пътни листи за транспорта на стоките, извършен от доставчиците. В съдебно заседание 7.04.2011 г. е изслушано вещото лице и е прието заключението на счетоводната експертиза. В това съдебно заседание касаторът не е оспорил заключението на вещото лице, поради което съдът не е нарушил процесуалните правила като е възприел заключението за обосновано, след като изводите на вещото лице се потвърждават от разпитаните по делото свидетели. Едва в касационната жалба касаторът поддържа, че по делото не са приложени фискалните касови бележки и стоковите разписки, проверени от вещото лице, което е следвало да направи в съдебното производство пред административния съд. Обосновано съдът е приел, предвид показанията на свидетелите - шофьори на доставчиците и неоспореното заключение на вещото лице счетоводител, че фактурираните стоки са предадени на ревизираното лице в магазина в гр. Кърджали и тъй като не са налични при прехвърлянето на предприятието на ЕТ са реализирани от него, макар, че не са осчетоводени. От реализацията на стоките касаторът е получил приходи, които правилно са преценени от органите по приходите и съда като укрити приходи по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Съдът при разглеждане и решаване на делото не е допуснал процесуални нарушения. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция е неоснователно по чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК, тъй като административният съд е присъдил цялото дължимо юрисконсултско възнаграждение по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, I отделение,