Определение № 8263 от 03.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5559/2024 г.

Производството е по чл. 229, ал.1, т.2 АПК вр. с чл.130, ал.4 АПК. Образувано е по частна жалба на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол - Кюстендил, чрез гл. юрк. К. Иванова като процесуален представител, срещу определение № 824 от 24.04.2024 г. по адм. дело № 220/2024 г. по описа на Административен съд – Кюстендил. Изложени са доводи за неправилност на определението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира се неговата отмяна и връщане на делото на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответниците – главният архитект на Община Кюстендил и „МБРД“ ООД, в представени писмени отговори изразяват становища за неоснователност на частната жалба, като считат оспореното определение за обосновано и правилно. Направено е искане за присъждане на разноски от пълномощника на „МБРД“ ООД. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, от страна с право на обжалване по чл. 130, ал.4 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Производството пред административния съд е образувано въз основа на писмо на началника на РДНСК – Кюстендил, с което е изпратена по компетентност молба вх. № СТ-696-04-529/11.04.2024г. на „МБРД“ ООД, адресирана до началника на ДНСК – София, с която е предявено искане за отмяна на основание чл.156, ал.5 от ЗУТ, на Разрешение за строеж № 47/29.03.2024г., издадено от главния архитект на Община Кюстендил, както и на обективираното в него разпореждане за предварително изпълнение. С оспореното определение, административният съд, позовавайки се на диспозитивното начало по чл. 126 АПК, е приел, че производството по делото е недопустимо поради липса на изрична воля на подателя на молбата - „МБРД“ ООД, за сезиране на съда. По горните мотиви и като е отрекъл, че подадената молба е с характеристиките на жалба по чл.215, ал.1 от ЗУТ, съдът е прекратил производството по делото и на осн. чл. 130, ал.4 от АПК е изпратил преписката на началника на РДНСК – Кюстендил. Оспореното определение е неправилно. При неправилно приложение на закона и в нарушение на задълженията си по чл.158, ал.1 вр. с чл.150, ал.1, т.1 АПК, първостепенният съд е прекратил производството по делото и е изпратил преписката на началника на РДНСК – Кюстендил. Решаващият извод за недопустимост на производството, мотивиран с липсата на сезиране на административния съд с жалба, е неправилен. Независимо, че е адресирана до началника на ДНСК, а не до съда, молбата на „МБРД“ ООД обективира воля за отмяна на издаденото разрешение за строеж, както и на допуснатото от органа предварително изпълнение на същото. Безспорно е, че разрешенията за строеж представляват индивидуални административни актове по ЗУТ, за които в разпоредбата на чл.215, ал.1 от ЗУТ е установен ред за обжалване пред административния съд по местонахождението на имота. След отмяната на чл.216 от ЗУТ /обн. ДВ бр.25/2019г./, разрешенията за строеж подлежат на пряк съдебен контрол по реда на чл.215 от ЗУТ. С оглед на горното и доколкото в случая не е налице хипотезата на чл. 91 АПК, компетентен да извърши проверка за законосъобразност на разрешението за строеж е съдът и правилно касаторът му е изпратил за разглеждане молбата на ответното дружество. Видно е, че подателят е възразил срещу законосъобразността на административния акт и е формулирал и петитум за неговата отмяна. Действително, правомощие да отмени разрешение за строеж, притежава и началникът на ДНСК, респ. оправомощено от него длъжностно лице, съгласно разпоредбата на чл.156, ал.5 ЗУТ, но при извършена служебна проверка в изпълнение на задълженията си по чл.156, ал.1-3 от ЗУТ. Липсва процесуален ред за произнасяне на органите на ДНСК по жалба на заинтересовани лица срещу издадено разрешение за строеж, както и по оспорване на разпореждането за предварително изпълнение на същото /арг. чл.60, ал. 5 АПК/. Изводите от горното са, че началникът на РДНСК – Кюстендил е приложил правилно закона като е изпратил молбата на дружеството с характер на жалба, на административния съд по компетентност. Изложеното мотивира отмяната на обжалваното определение и връщането на делото за продължаване на съдопроизводството на етапа на преценката за редовност и допустимост на оспорването. Съдът следва да остави молбата на дружеството без движение и да даде указания за привеждането й в съответствие с изискванията на чл. 150, ал. 1, т. 1 АПК, както и да провери дали жалбоподателят притежава качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2 вр. с ал.1 ЗУТ, което е относимо към допустимостта на оспорването. Водим от горното и на основание чл. 235 АПК, Върховният административен съд, състав на II отделение