Определение № 160 от 29.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 178/2020 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Т. Н. Г. чрез адв.Е. П. срещу определение № 3315 от 10.10.19г. по в.гр.дело № 5294/18г.на Софийски апелативен съд, с което е отхвърлена молбата й с вх.№ 15041 от 2.08.19г. за изменение на въззивното решение в частта за разноските. В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му. Върховният касационен съд,състав на Трето г.о.,като взе предвид данните по делото,намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното определение въззивният съд е приел,че с постановеното от него решение се е произнесъл по основателността на подадените от ищеца и от ответника въззивни жалби, приел е всяка от тях за неоснователна и е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваните части, поради което всяка една от страните следва да понесе направените от нея разноски във въззивното производство. Предмет на въззивното производство по делото е първоинстанционното решение на Софийски градски съд, който е уважил предявените от Т. Г. искове по чл.2 ал.2 т.3 ЗОДОВ за сумата от 5 000 лв обезщетение за неимуществени вреди и за сумата от 54246.37 лв обезщетение за имуществени вреди.В уважената част е подадена жалба от Прокуратурата на Република България,а ищцата е обжалвала първоинстанционното решение в отхвърлителната част за 95 000 лв.Следователно материалният интерес за защита на ищцата е 154 246.37 лв.Видно от представения по делото пред въззивната инстанция договор за правна защита и съдействие е уговорено възнаграждение за процесуално представителство в размер на 1000 лв по в.гр.д.№ 5294/18г.на САС, което означава,че обхваща защита по двете въззивни жалби,които са с материален интерес общо 154 246.37 лв.След като въззивният съд е потвърдил обжалвания акт по уважените и отхвърлени искове, разноски се дължат съобразно този изход на спора.За ищцата, при потвърдената част за 59246.37 лв, полагащите се разноски възлизат на 384.10 лв. По изложените съображения обжалваното определение следва да се отмени и полза на ищцата да се присъди сумата 384.10 лв разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,Трето г.о.