Определение № 7058 от 24.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6303/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. във вр. с чл.166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Ц. Ю. Г., чрез пълномощника му адв. Р. Балтов, против определение № 776 от 27.05.2026 г. по адм. дело № 219/2026 г. на Административен съд - Габрово. Релевирани са доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита се, че вредните последици за жалбоподателя, причинени от невъзможността да упражнява трудова дейност, са съизмерими със защитените от законодателя обществени интереси, съставляващи предпоставки за предварителното изпълнение на процесната заповед за налагане на ПАМ по чл.171, т.1, б.З)ББ от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/. Иска се отмяна на оспореното определение и спиране на предварителното изпълнение на обжалваната заповед № GРАМ-1345765/24.05.2026 г. Ответникът – младши автоконтрольор към Районно управление - Севлиево, ОДМВР - Габрово, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото, намира частната жалба за процесуално допустима - подадена е срещу подлежащо на обжалване определение съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 вр. чл. 166, ал. 3 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: С оспореното определение административният съд е оставил без уважение искането на Ц. Ю. Г. за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповед № GРАМ-1345765/24.05.2026 г. на младши автоконтрольор към Районно управление - Севлиево, ОДМВР - Габрово, с която на основание чл. 171, т. 1, б. З)ББ от ЗДвП, на жалбоподателя като водач на МПС, извършил нарушение по чл.175, ал.5 ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца“. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че твърденията на жалбоподателя за настъпване на значителна или трудно поправима вреда не са подкрепени от доказателства, а обстоятелството, че с отнемането на СУМПС ще бъде затруднен да се придвижва до строителните обекти, в които е ангажиран да работи, респ. да полага труд и да си осигурява доходи, освен като недоказано, но и не обуславя наличието на вреди, които да са противопоставими на презюмирания обществен интерес от предварителното изпълнение на приложената ПАМ. Сочи се и отсъствие на данни и твърдения за нови обстоятелства по см. на чл.166, ал.2, изр. последно АПК за да бъде спряно предварителното изпълнение на заповедта. Оспореното определение е правилно. Същото е обосновано от доказателства по делото и е постановено в съответствие със закона. Формираните от административния съд мотиви за неоснователност на искането на жалбоподателя са правилни. Както се посочи, с процесната заповед, по отношение на Ц. Ю. Г. е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. З)ББ от ЗДвП, „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца“. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл.175, ал.5 ЗДвП, а именно като водач на МПС, на 24.05.2026 г., около 11,00 ч. в [населено място], общ. Севлиево е участвал в пътнотранспортно произшествие, но не е изпълнил задълженията си по чл.123, ал.1, т.2, б. „г“ ЗДвП да остане на място и да не премества ППС или да не променя състоянието му до идването на компетентната служба. Предвид основанието на издадения административен акт и в съответствие с разпоредбата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП, правилно съдът е констатирал, че подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка, тъй като предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона. В ЗДвП не са предвидени основания за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което следва да намерят приложение общите норми на чл. 166, ал 2 и 4 от АПК. Съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон /какъвто е случая – чл. 172, ал. 6 от ЗДвП/, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия, да бъде спряно от съда при условията на чл. 166, ал. 2 от АПК. Съгласно последната разпоредба съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искането за спиране на актове по чл. 172, ал. 1 ЗДвП, преценява дали незабавното изпълнение може да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата, а и дали са налице нови обстоятелства за спиране на изпълнението. Доказателствената тежест за тези нови факти и обстоятелства, както и за въздействието им върху правната сфера на адресата на акта, е на оспорващия. В случая, пред административния съд жалбоподателят не представя доказателства както за наличието на нови обстоятелства, така и за вероятността от причиняване на значителни или трудно поправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК, в резултат на предварителното изпълнение на приложената ПАМ. Наведени са единствено твърдения, които се повтарят и в частната жалба, че за да упражнява трудовата си дейност като зидаромазач, същият следва да притежава СУМПС за да може да се придвижва до строителни обекти, разположени извън населеното място, в което живее. Изложените доводи не могат да обосноват наличието на особено значим интерес, който да е противопоставим на обществения интерес, презюмиран от законодателя за да допусне предварителното изпълнение на ПАМ, както основателно е прието в оспореното определение. Правилни са изводите на съда, че жалбоподателят, в чиято тежест е да установи нормативно предписаните изисквания, не е доказал значителна или трудно поправима вреда, която би понесъл като пряка последица от допуснатото предварително изпълнение на акта. Приложената ПАМ е с превантивен и преустановителен характер, и има за цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административни нарушения. Както се посочи, предварителното изпълнение на процесната заповед е допуснато по силата на закона в обществен интерес, на който не е противопоставен доказан застрашен или накърнен личен интерес на жалбоподателя със същата или по-висока степен на значимост. Доводите, че лишаването от възможност да се управлява МПС, е пречка за полагането на труд от оспорващия, респ. за реализирането на доходи от трудова дейност, сочи на вреда, която освен, че не е труднопоправима, предвид наличието на обществен транспорт, се явява последица от прилагането на принудителната мярка, а не от предварителното й изпълнение. В този смисъл следва да се има предвид, че факти и обстоятелства, които са пряко следствие на акта не съставляват нови обстоятелства по смисъла на чл.166, ал.2 АПК и са ирелевантни за основателността на искането. Оспорването от жалбоподателя на фактическите основания за прилагането на процесната ПАМ, е относимо към съществото на спора, а цитираното в жалбата Тълкувателно решение № 1/13.04.2023г. по т. д. № 1/2022г. на ОСНК на ВКС, няма връзка с предмета на делото. Предвид изложеното и липса на условията по чл. 166, ал. 2 от АПК, правилно административният съд е оставил без уважение искането на жалбоподателя за спиране изпълнението не обжалваната заповед. Оспореното определение не страда от релевираните с частната жалба пороци и следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,