Определение № 17 от 22.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1713/2020 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. С определение № 442 от 20.10.2020 г. по гр.д. № 1713/2020 г. по описа на Върховен касационен съд, Второ гражданско отделение в производство по чл.288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на решение № 325 от 5.02.2020 г. /с погрешно посочена дата 5.02.2019 г./, постановено по гр.д. № 1638 по описа за 2019 г. на Апелативен съд-София, с което е потвърдено решение № 364 от 17.01.2019 г. по гр.д. № 11096/2013 г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от „Роза-Етерна“ ООД, с. Ясеново против Е. Л. У.-С. евентуално съединени иск по чл.108 ЗС за признаване за установено, че ищецът е собственик на 40.390 кг. розово масло, което ответницата е закупила и получила от „Дамасцена“ ООД в периода от 9.09.2011 г. до 4.04.2012 г. и за осъждане на ответницата да го предаде, евентуален иск по чл.57, ал.2 ЗЗД за заплащане на сумата 342 172 лв., представляваща равностойността на погинало или отчуждено розово масло от 40.390 кг., евентуален иск по чл.145 ТЗ за заплащане на сумата от 342 172 лв.,, представляваща обезщетение за вреди от това, че със средства на ищеца ответницата е закупила 40.390 кг. розово масло, което не е било получено от ищеца и евентуален иск по чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата 342 172 лв.,, представляваща стойност на 40.390 кг. розово масло, с която сума ответницата неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца, като касаторът „Роза-Етерна“ ООД, с. Ясеново е осъден да възстанови на Е. Л. У.-С. направените по повод касационната жалба разноски в размер на 12 307.20 лв. с ДДС, представляващи заплатено възнаграждение на адвокат Д. А. чрез адвокатско дружество „Д., А. и съдружници“. С молба вх. № 9064/19.11.2020 г. „Роза-Етерна“ ООД, с. Ясеново е поискало да се измени определение № 442 от 20.10.2020 г. по гр.д. № 1713/2020 г. на ВКС, II гр.о. в частта за разноските, като същите бъдат намалени с 1/2, евентуално с 1/4, тъй като адвокатският хонорар, определен по реда на чл.7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е съобразен с пълното развитие на касационното производство, включващо и разглеждане на касационната жалба в открито съдебно заседание, а в настоящия случай касационното производство се е развило в своя минимален обем и за ответника по касационната жалба се е свело само до подаване на отговор, поради което е налице хипотезата на чл.9 и се дължи ѕ от минималното възнаграждение за процесуално представителство, като правната сложност и естеството на извършените от името на ответника по касационната жалба действия, очевидно не съответстват на пълния размер на адвокатското възнаграждение, определено по реда на чл.7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Е. Л. У.-С. оспорва искането в подаден писмен отговор, като поддържа, че договорът за правна помощ е сключен в първоинстанционното производство с мандат до приключване на делото във всички инстанции, в който случай възнаграждението за всяка инстанция се определя по реда на чл.7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а и в случая уговореното и платено адвокатско възнаграждение е дори под минималния размер. Искането за изменение на определението в частта за разноските е неоснователно по следните съображения: Всеки един от предявените евентуални искове е с цена 342 172 лв. и минималният размер на адвокатското възнаграждение за една инстанция съгласно чл.7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 10795.16 лв. без ДДС и 12954.19 лв. с ДДС. В случая в сключения договор от 4.06.2015 г. Е. Л. У.-С. е предоставила мандат за процесуално представителство до приключване на делото във всички инстанции и е уговорила възнаграждение в размер на 10 256 лв. без ДДС, т.е. под минималния размер. Възнаграждение в този размер се дължи за всяка от инстанциите, в които е разглеждан спорът, на основание чл.2, ал.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., вкл. и за касационната и то без значение дали се е развила и втората фаза на касационното производство. Чл.9, ал.3 от същата наредба е приложим само когато договорът за правна защита и съдействие е сключен за изготвяне на отговор по касационната жалба с основанията за допускане на касационно обжалване и без процесуално представителство. Не може да се приеме и, че заплатеното възнаграждение е прекомерно. След като представителната власт е до приключване на делото във всички инстанции, то без значение е обстоятелството, че касационното производство е приключило с постановяване на определението по чл.288 ГПК, поради което и е осъществена защита само чрез подаване на отговор на касационната жалба. Същевременно след като заплатеното адвокатско възнаграждение е под минималния размер, то дори и да се приеме тезата на „Роза-Етерна“ ООД, с. Ясеново за липса на правна сложност /която теза не съответства на обстоятелството, че предмет на касационната жалба е въззивно решение, с което са разгледани четири иска, съединени при условията на евентуалност, при многоброен доказателствен материал и доводи на страните/, адвокатското възнаграждение не би могло да бъде намалено поради прекомерност.