Определение № 3339 от 28.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2419/2024 г.

Производството е по чл.309, ал.1 ГПК. Образувано е за разглеждане само на съдържащото се в молба за отмяна на влязло в сила решение с вх.№ 25014851 от 14.06.2024 г, подадена от Д. Б. Н., чрез пълномощник майка В. В. К., искане за спиране изпълнението на влязло в сила решение от 09.05.2024 г. по в.гр. дело № 1033/2020 г. на СГС, VІ-г въззивен състав, с което е потвърдено решение № 251480 от 22.10.2019 г. по гр.д.№ 48651/2012 г. на СРС, 25 състав, в частта му, с която по предявен по реда на чл. 422 ГПК иск по отношение на молителя е признато за установено, че дължи на ЕС на собствениците на имоти на адрес [населено място], [жк], [жилищен адрес] сума с общ размер 379 лв. непогасени задължения към ЕС за период м.03.2009 г. до м.12.2011 г., разбита сумата по пера, със законната лихва от датата на заявлението 23.05.2012 г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр.д.№ 25508/2012 г. на СРС, 25 състав. С двете решения молителят като ответник е осъден да плати на ищеца разноските в заповедното и в исковото производства. Именно горепосочените решения са предмет и на молбата за отмяна по чл.303 ГПК, като решението на СГС е с № 260281 съгласно отбелязването по него. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че молбата е процесуално допустима, а по същество – неоснователна по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 309, ал. 1 ГПК, подаването на молба за отмяна не спира изпълнението на решението и по искане на страната съдът може да спре изпълнението при условията на чл. 282, ал. 2 - 6 ГПК. По посочения ред може да се спира изпълнението само на решения, които подлежат на принудително изпълнение - т.е. на осъдителни въззивни решения (чл. 404, т. 1 ГПК), но не и по отношение на решения, постановени по установителни искове, какъвто е искът по чл. 422 ГПК, по който е образувано конкретното дело. По тези искове търсената защита се изчерпва със силата на пресъдено нещо, при което постановеното решение не се ползва с изпълнителна сила. Освен това, специално при установителния иск по чл. 422 ГПК, на изпълнение подлежи не въззивното решение, а издадената заповед за изпълнение (след окончателно влизане в сила на съдебното решение за установяване на вземането - чл. 416 ГПК), което е допълнителен аргумент за това, че влязлото в сила въззивно решение, с което се уважава установителния иск по чл.422 ГПК, не подлежи на изпълнение и следователно последното не подлежи на спиране. Произнасянето на съда в решението по чл.422 ГПК относно разноските в заповедното и в исковото производство, макар и инкорпорирано в съдебния акт, има характер на определение, а определенията на съда, с изключение на прекратителното определение поради отказ от иска, не подлежат на отмяна по реда на чл.303 ГПК (т.6 на ТР № 7/2017 г. по т.д.№ 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС ), поради което искането за спиране изпълнението на влязло в сила съдебно решение по чл.422 ГПК и в частта за разноските се явява неоснователно. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия,