Определение № 262 от 03.04.2023 г. на ВКС по т. д. № 2527/2022 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.1 вр. ал.1, т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, представлявано от юрк. Ю. К., срещу разпореждане без дата по в.т.д. № 53/2020г. на Бургаски апелативен съд за издаване на изпълнителен лист от 06.07.2020г. въз основа на решенията по в.т.д. № 53/2020г. на Бургаски апелативен съд и по т.д. № 258/2019г. на Бургаски окръжен съд за законна лихва върху сумата 5000 лева за периода от 15.10.2014г. до 20.05.2016г.. Частният жалбоподател поддържа, че изпълнителният лист е издаден за сумата 5000 лева, ведно със законната лихва от 25.10.2014г. до окончателното изплащане на сумата, без въззивният съд да е съобразил, че с решение № 60150 от 25.11.2021г. по т.д. № 2145/2020г. на ВКС, II т.о. въззивното решение е обезсилено в частта, с която върху сумата 5000 лева е присъдена законна лихва за периода от 15.10.2014г. до 20.05.2016г. Поради това моли разпореждането да бъде отменено в частта, с която е издаден изпълнителен лист за законна лихва върху сумата 5000 лева за периода от 15.10.2014г. до 20.05.2016г. Ответницата по частната жалба Ф. М. М. не представя отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.2 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С решение № 41 от 18.06.2020г. по в.т.д. № 53/2020г. на Бургаски апелативен съд, след частична отмяна на решение № 513 от 13.12.2019г. по т.д. № 258/2019г. на Бургаски окръжен съд, „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД е осъдено да заплати на Ф. М. М. сумата 5000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за настъпилите неимущeствени вреди и трайните последици вследствие смъртта на малолетното ѝ внуче, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.10.2014г. до окончателното ѝ плащане. С молба от 02.07.2020г. ищцата Ф. М. М. е поискала от въззивния съд да бъде издаден изпълнителен лист за присъденото ѝ обезщетение в размер на 5000 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.10.2014г. до окончателното ѝ плащане, съгласно диспозитива на въззивното решение. С обжалваното разпореждане без дата въззивния съд е разпоредил да се издаде изпълнителен лист и, видно от представения по делото изпълнителен лист от 06.07.2020г., същият е издаден за сумата 5000 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.10.2014г. до окончателното ѝ плащане. С решение № 60150 от 25.11.2021г. по т.д. № 2145/2020г. на ВКС, II т.о. е обезсилено решение № 41 от 18.06.2020г. по в.т.д. № 53/2020г. на Бургаски апелативен съд в частта, с която „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД е осъдено да заплати на Ф. М. М. законната лихва върху сумата 5000 лева, считано от 25.10.2014г. до 20.05.2016г. С оглед така установените обстоятелства следва да се приеме, че с обжалваното разпореждане е разпоредено издаването на изпълнителен лист, съответстващ на диспозитива на невлязлото в сила осъдително въззивно решение, което съгласно разпоредбата на чл.404, т.1 ГПК представлява годно изпълнително основание. Поради това разпореждането е постановено в съответствие процесуалния закон. Действително впоследствие, след издаване на изпълнителния лист, въззивното решение е било частично обезсилено с решение на ВКС. Това обстоятелство обаче не е основание за отмяна на постановеното преди това разпореждане за издаване на изпълнителен лист въз основа на невлязлото в сила осъдително въззивно решение. Съгласно разпоредбата на чл.245, ал.3 ГПК при отхвърляне на иска с влязло в сила решение изпълнението следва да бъде прекратено, а съдът, постановил решението, издава изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя за връщане на сумите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение. По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,