Определение № 1252 от 30.04.2026 г. на ВКС по т. д. № 851/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Димил ЕС“ ЕООД срещу определение № 19 от 23.01.2026 г. по ч. т. д. № 10/2026 г. по описа на Апелативен съд - Бургас, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу разпореждане № 260391 от 24.11.2025 г. по т. д. н. № 438/2019 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което съдът е постановил да се връчи на синдика на “Грийн парк палас” ООД – в несъстоятелност, препис от искане с вх. № 261254 от 21.11.2025 г. за предприемане на следващите се действия по чл. 721 ТЗ (изготвяне на сметка за разпределение) и е указал на синдика да не свиква събрание на кредиторите с дневен ред за избор на оценител и определяне на възнаграждение, докато не се установи дали сметката за разпределение ще бъде частична. Жалбоподателят поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен. Излага, че въззивният съд не е съобразил, че обжалваното разпореждане е недопустим съдебен акт, защото е постановен извън правомощията на съда по несъстоятелността. Изтъква, че въззивният съд дори не е обсъдил възраженията му относно недопустимостта на обжалваното разпореждане. Сочи, че внасянето на пари по особената сметка на несъстоятелността, което не е свързано с осребряване на имущество на длъжника, се явява дадено без основание и е недопустимо съдът да разпорежда на синдика да разпредели постъпилата сума. По тези доводи моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на АС – Бургас, който да се произнесе по същество по жалбата и да обезсили обжалвания недопустим акт на ОС – Бургас. Депозирани са писмени отговори на жалбата от „Виго груп“ ООД – в несъстоятелност, „Ренесанс стоун инвест“ ООД и И. М. Д., с които жалбата е оспорена като неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение намира сезиралата го частна жалба за допустима, но неоснователна по следните доводи: С обжалвания съдебен акт Апелативен съд - Бургас е оставил без разглеждане жалбата на „Димил ЕС“ ЕООД срещу разпореждане № 260391 от 24.11.2025 г. по т. д. н. № 438/2019 г. по описа на Окръжен съд – Бургас. Съдебният акт прегражда развитието на производството по жалбата на „Димил ЕС“ ЕООД и подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, като предвид разпоредбата на чл. 274, ал. 2, предложение първо ГПК редът за разглеждане на жалбата е по този по ал. 2. За да постанови обжалвания резултат, Апелативен съд - Бургас е приел, че извън изрично изброените в чл. 613а, ал. 1 ТЗ решения и определения на окръжните съдилища, постановените актове в производството по несъстоятелност подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд по съответния ред на ГПК, или при условията на чл. 274, ал. 1 ГПК - когато е предвидена изрична обжалваемост на акта или когато актът прегражда по нататъшното развитие на делото. Намерил е, че обжалваното разпореждане не е сред изрично изброените в чл. 613а, ал. 1 ТЗ актове, които подлежат на обжалване, нито обжалваемостта му може да се изведе от общото правило на чл. 274, ал. 1 ГПК, тъй като за него не е изрично предвидена възможност за обжалване и тъй като няма преграждащ характер. Допълнил е, че кредиторът разполага със средства за защита срещу хипотетично незаконосъобразно разпределение на средства, набрани в масата на несъстоятелността – възражение по чл. 728 ТЗ и обжалване на определението за одобряване на сметката за разпределение по чл. 729, ал. 3 ТЗ. Определението е правилно. С нормата на чл. 613а, ал. 1 и ал. 2 ТЗ е създадена специална уредба досежно обжалваемостта на изчерпателно изброените в същите законови разпоредби актове на съда в производството по несъстоятелност. Сезиралата Апелативен съд – Бургас жалба е насочена срещу съдебен акт, който не измежду изброените в чл. 613а, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, поради което и приложение следва да намери разпоредбата на чл. 613а, ал. 3 ТЗ. С последната норма досежно обжалваемостта на останалите постановени от съда в производството по несъстоятелност съдебни актове е извършено препращане към общите разпоредби на ГПК. С общата разпоредба на чл. 274, ал. 1 ГПК законодателят изчерпателно е посочил актовете на съда, които подлежат на инстанционен контрол – когато определението /разпореждането на съда прегражда по-нататъшното развитие на делото, или когато това изрично е предвидено в норма на закона. Обжалваният акт на ОС - Бургас, с който съдът е постановил да се връчи на синдика на “Грийн парк палас” ООД – в несъстоятелност, препис от искане с вх. № 261254 от 21.11.2025 г. за предприемане на следващите се действия по чл. 721 ТЗ (изготвяне на сметка за разпределение) и е указал на синдика да не свиква събрание на кредиторите с дневен ред за избор на оценител и определяне на възнаграждение, докато не се установи дали сметката за разпределение ще бъде частична, е такъв по хода на делото и не подлежи на инстанционен контрол, доколкото не е акт на съда, който във връзка с чл. 274, ал.1, т. 1 ГПК да прегражда развитието на делото. Обжалваемостта му и не е изрично предвидена в закона, като предвид нормата на чл. 728 ТЗ едва при изготвена сметка за разпределение кредиторът има право да възрази срещу нея пред съда писмено, както и да обжалва определението на съда за одобряване на сметката за разпределение – чл. 729, ал. 3 ТЗ, ако е подал възражение по чл. 728 ТЗ. Единствената уредена в закона защита е срещу взети решения от общото събрание на кредиторите – чл. 679 ТЗ, но не и срещу указания на съда да не се свиква събрание на кредиторите преди да се извърши разпределение на постъпили суми. По тези мотиви правилен е изводът на въззивния съд, че е сезиран с недопустима частна жалба. Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че въззивният съд неправилно не е обсъдил оплакванията му за недопустимост на обжалваното разпореждане, доколкото проверка за допустимост на обжалвания съдебен акт се извършва от горната инстанция само по допустима жалба, каквато не е сезиралата Апелативен съд – Бургас. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение