Определение № 444 от 17.10.2019 г. на ВКС по т. д. № 2274/2019 г.

Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Й. В. С. срещу определение №2102 от 24.06.2019г. по ч.т.д.№2501/2019г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима частната й жалба вх.№761/28.02.2019г., подадена по т.д.№65/2017г. на Видински окръжен съд. Частната жалбоподателка прави оплакване за неправилност на определението на въззивната инстанция поради нарушение на материалноправните норми и съдопроизводствените правила. Релевира доводи, че не обжалва определението на съда, с което е разрешено на синдика да извърши продажбата, а обжалва самия търг, завършил със сделка. Счита, че тръжната процедура винаги завършва с постановление за възлагане, издадено от съда, като синдикът не може да сключва договори за продажба от свое име. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок по чл.275 ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да остави без разглеждане частната жалба на Й. В. С., въззивният съд е приел, че се обжалва определение на съда от 13.12.2018г., с което на синдика на „Евро имоти БГ“ ЕООД /н./ е разрешено да извърши продажба на имущество на длъжника чрез пряко договаряне по реда на чл.718 ал.1 от ТЗ при условия, изрично определени в решение на събранието на кредиторите от 12.12.2018г. Приел е, че частната жалба е процесуално недопустима, а съдебният акт по чл.718 ал.1 от ТЗ не подлежи на обжалване тъй като не прегражда развитието на делото по чл.274 ал.1 т.1 от ГПК, нито обжалваемостта му е изрично предвидена в закона съгласно чл. 274 ал.1 т.2 от ГПК. В т.6 от ТР №1/2017г. от 03.12.2018г. по тълк.д.№ 1/2017г. ОСТК на ВКС е прието, че обжалваемостта на съдебните актове винаги е предмет на изрична регламентация с императивни процесуални норми. Такава регламентация по отношение на актовете на окръжните съдилища, постановени в производството по несъстоятелност, се съдържа в разпоредбите на чл. 613а, ал. 1 и ал. 3 от ТЗ. В чл.613а, ал.1 от ТЗ са изброени изчерпателно актовете (решения и определения), които подлежат на обжалване по общия ред на ГПК. За всички останали актове в ал.3 е предвидено, че подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд по съответния ред на ГПК. Изцяло в съответствие със задължителната практика на ВКС, въззивният съд е стигнал до извода, че определението по чл.718 ал.1 от ТЗ не попада в нито една от хипотезите по чл.274, ал.1, т.1 и 2 от ГПК. С него се дава разрешение на синдика за извършване на определено действие, съответно същото не може да се разглежда като преграждащо развитието на производството по несъстоятелност. Същевременно липсва изрично предвидена в закона обжалваемост на определението. Изводът за недопустимост на подадената частна жалба не се променя и от доводите на жалбоподателката, че жалбата й е насочена не срещу определението на съда по несъстоятелността, а срещу самата продажба, независимо, че същата не е завършила с постановление за възлагане. Сключеният по реда на чл.718 от ТЗ договор за продажба като правна сделка не подлежи на инстанционен контрол. В хипотезата на продажба чрез пряко договаряне законът не предвижда постановяването на финален съдебен акт за одобряване на прехвърлянето на правата. Действителността на тази продажба може да се оспорва по исков ред, ако същата е осъществена в нарушение на разпоредбите на ТЗ. Също така лицата, засегнати от недобросъвестно проведени от синдика преговори, могат да търсят обезщетение за вредите по общия исков ред. С оглед на изложеното обжалваното определение на Софийски апелативен съд, с което частната жалба вх.№761/28.02.2019г на Й. В. С. е оставена без разглеждане, следва да се потвърди. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение