Определение № 50380 от 14.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1613/2022 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Подадена е молба от ответника по касационната частна жалба „К. с. 1” ООД, чрез адв. Г. К. за допълване на определение № 225/22.06.2022г. по ч.гр.дело № 1613/2022 г. на ВКС, IV г.о. в частта за разноските, като в полза на ответника по частната жалба се присъди сумата 200 лв. разноски по делото за адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС. Ответникът по молбата П. Х. Л., чрез адв.Ж. Н. в писмен отговор е изразил становище за неоснователност на молбата. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като взе предвид данните по делото, намира за установено следното: Молбата на ответника по частната жалба „К. с. 1” ООД, чрез адв.Г.К. за допълване на определение от 22.06.2022 г. по ч.гр.дело № 1613/2022 г. на ВКС, IV г.о. в частта за разноските е подадена в срока по чл.248,ал.1 ГПК от легитимирана страна и е допустима. Разгледана по същество молбата е неоснователна по следните съображения: С определение № 225/22.06.2022 г. по ч.гр.дело № 1613/2022 г. на ВКС, IV г.о. е оставена без разглеждане частна жалба вх. № 1240/18.01.2022 г., подадена от П. Х. Л., чрез адв. Ж. Н. срещу определение № 4453/15.12.2021 г. по в.ч.гр.дело № 2917/2021 г. на Варненския окръжен съд, с което след отмяна на определение № 265635/07.09.2021 г. по гр.дело № 9178/2020 г. на ВРС е изменено решение № 262173/06.07.2021 г. по гр.дело № 9178/2020 г. на Варненския районен съд в частта за разноските, като е осъден П. Х. Л. да заплати на „К. с. 1” ООД сумата 600 лв., представляваща разликата над присъдените с решение № 262173/06.07.2021 г. по гр.дело № 9178/2020 г. на ВРС 300 лв. до общия размер от 900 лв. съдебни разноски на основание чл.78,ал.3 и ал.4 ГПК. Съгласно трайната практика на ВКС разноски не се присъждат в производство по чл.248 ГПК, тъй като същото не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски – чрез допълване на съдебния акт, когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно определени, без да се обжалва по същество съдебния акт. Интересът в това производство е материален, но не и самостоятелен като предмет на адвокатска защита и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в процеса относно разноските. Противното ще противоречи на целта на закона, както и на уредбата на института на разноските, уреден в чл.78 и сл. ГПК. Това разрешение се отнася и до възможността за присъждане на разноски по подадените частни жалби срещу определения по чл.248,ал.3 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение